— Ще се прехвърли в Ърей — продължи Йонджи. — Ще се прегрупира грижливо, след което ще прати армията си на север, право срещу теб и онова говно Тенедос. И ако вие и онези олигавени тъпаци, дето се наричат Гвардия на мира… да, не ме гледай изненадано, може да съм варварин, но поне си държа ушите отпушени и знам какви сте ги забъркали. Ако вие и онези крачещи гъзове не успеете да забършете оная лигня, дето се наричаше император… ами, тогава Майсир ще го направи заради вас. При това Байран несъмнено ще вдигне цената за услугите си по-високо от последната си неделна разходка в Нуманция. Не че това ще има значение за теб, симабюецо, защото съм сигурен, че до ден-два Тенедос ще те унищожи, много преди майсирецът да нападне.
Казах му, че Тенедос се е заканил да ни унищожи само с магия, и той се ококори.
— Виж, това не го бях чул. Може би тогава има някакъв шанс.
Повдигнах вежда. Срещу най-могъщия магьосник, съществувал някога в историята?
— Боговете не обичат този, който се опитва да стигне до тях — каза Йонджи. — Тоя император е забравил не само какво значи чест, но и всякаква скромност и благоразумие. Това, че може да вдигне от ада едно чудовище, за да свали някакво си принцче и лакейчетата му, още не значи, че има сили да унищожи цяла армия. Е, може би има нищожен шанс да не умрем утре.
— Не е кой знае какъв.
— Да — съгласи се Йонджи и си наля още бренди. — Не е кой знае какъв. Имам един въпрос. Когато се съгласи да оглавиш тия парцаливи селяци, сети ли се поне да създадеш нещо като моите разузнавачи, да пазят тия тъпи съсиреци да не се спъват непрекъснато в засади?
— Сетих се.
— И кой тъп мазол си сложил да ги командва? Познавам ли го?
— Един от твоите капитани. Сендрака. Направих го домин.
— Хм. Не е толкова лош… за човек от равнините. Ще ида при него. Какви ще са ти заповедите?
— Най-напред един въпрос. Какво те доведе тук? Ама сериозно.
Йонджи разлюля остатъка от брендито в чашата си.
— Да речем, че ми омръзна в Кайт. Още преди половин година мислех да сдам трона и да се върна към разбойничеството. Много е досадно и тъпо, когато всеки ти се кланя и трябва да се грижиш само кой заговорничи срещу тебе — остава ти само да чакаш нож в гърба от ръката на човека, който иска да те наследи. Всичко друго са лъжи, глупости и гузна съвест.
— Защо оставих хубавичкото си скривалище няма и на два часа от развалините на Саяна, заобиколих тъпите майсирци, които в охраната са по-скапани и от вас нуманцийците и дойдох в това блато ли? По-добрият въпрос е, защо не? — гаврътна брендито наведнъж. — Стига сантименталности. Какви са ти заповедите?
— Планът ми е, че ще можем да издържим на каквато магия ни поднесе. Надявам се. След това с най-добрите, които са ми останали, ще задържим линията, докато останалата войска се прехвърли през Латейн. Изпратил съм хора на север и на юг за всички кораби, лодки и салове, които могат да намерят. Вече съм събрал при реката колкото за превоз на една десета на курс.
— Трябва ни време — продължих. — Бих искал да вземеш сто… по-малко, ако смяташ, че пет взвода ще са неудобство… от съгледвачите. Промъквате се през фронта и се опитвате да се доближите до лагера на императора. Ще пратя с теб магьосник. Щом усети, че Тенедос е започнал заклинанието си, удряте лагера му. Гледате да вдигнете достатъчно шум, за да го постреснете. Моите магове може би ще успеят да използват този миг и да развалят заклинанието на Тенедос, а докато се съвземе, за да го хвърли отново, ще минат дни. През това време повечето ми армия може да се прехвърли през Латейн, а аз да задържа тук Тенедос достатъчно дълго, за да се изтеглят в Кальо и да се прегрупират.
— Нападам лагера им със сто души? Великолепен начин да умре човек.
— Така е. Но защо един мъж от Хълмовете ще се интересува от лесна задачка?
— Никак не ми харесва — изръмжа Йонджи. — Но дойдох да видя какви си ги забъркал. Особено щом явно си решил да останеш отсам реката за благороден последен бой. Може пък да доживея да се бия в него, сигурно ще е забавно, но едва ли. Е, добре, симабюецо. Обясни ми само къде да намеря Сендрака и другите ми главорези и ще видя какво може да се направи. Кога искаш да тръгнем?
— Веднага щом сте готови.
Йонджи ме изгледа продължително, поклати глава и излезе в изсветляващата нощ. Нямаше нужда да ми казва нищо. И двамата знаехме, че нямаме шанс да се видим повече. Поне в този живот.