Отвърнах й с усмивка; после огледах касапницата наоколо и усмивката ми посърна.
— Благодарим ти, Кимея, и на твоите хора, за заклинанието. Но тези лодки откъде се взеха?
— Един нелегален орден трябва да познава много начини да се придвижва от едно място на друго. За предпочитане по-бързо — обясни тя. — Разбрахме преди седмица, че сте заклещени тук, в Амур, и накарахме верните си следовници да изпросят, да наемат или да приберат всяка лодка, която успеят, от Никиас до Делтата, и да дойдат на юг.
— Пристигането ви беше в най-добрата традиция на приключенските романи — подхвърли Синаит.
Кимея я изгледа хладно: мъчеше се да реши дали пред нея стои враг. Реши, че е приятел, и се засмя.
— Иска ми се да ви уверя, че беше нарочно, но не е. Два дни над реката се задържа гъста мъгла — увериха ни, че било нормално за тази промяна на сезоните.
— Ще поговорим по-късно — намесих се. — Хайде да прехвърлим армията, преди Тенедос да е измислил някое ново коварство.
— През реката? — възкликна Кутулу. — А после какво?
— После се готвим за следващата битка. Тази е загубена. Но войната тепърва започва.
14.
Прегрупиране
Отстъпихме дълбоко навътре в Кальо, далече от реката и от магията на Тенедос. Той не направи опит да ни преследва, макар че според Синаит хвърляше често Зрящи заклинания, за да ни наблюдава. И, с нотка на гордост добави ясновидката ни, тя и маговете й все повече усилвали способността си да ги замъгляват.
Не че положението ставаше по-добро — разузнавачите потвърждаваха сведенията на Йонджи. Крал Байран се придвижваше на север, през прохода Сулем. Планинците го наблюдаваха настръхнали от височините си, но не правеха нищо, за да го спрат.
Байран прехвърли границата и навлезе в Нуманция. Помете малкото гранични части, направили опит да му се опълчат, и завзе Ренан, някогашната красива столица на Ърей.
Но повече не продължи. Наближаваше Дъждовното време и никой разумен пълководец нямаше да започне военна кампания в мусонните дъждове на Времето на бурите.
Поне от майсирците щяхме да сме в безопасност до пролетта и Родитбеното време. Но нито Кутулу, нито Синаит ги подценяваха и получавах най-редовни сведения от юг, докато те най-усърдно плячкосваха Ърей.
Тенедос настъпваше на север към Никиас и жилеше безмилостно армията на Трерис и Съвета. Държах конни патрули от другата страна на Латейн и го наблюдавах. Поддържаха ги товиетските лодкари.
След това Тенедос допусна ужасна грешка. Вместо да продължи щедрата си и логична политика да приема с разтворени обятия всеки, който поиска да се предаде, той явно изтърва нервите си, след като една негова пробивна атака бе разбита от Гвардията.
Заповяда да окачат на куки за изтезание десетина пленници и ги уби по най-ужасен начин. Все едно че невидими мравки заядоха телата им — те се гърчеха, пищяха и издъхваха бавно.
Магията му ужаси Гвардията точно както се очакваше, но също така сведе дезертьорите почти до нула. Гвардейците най-сетне разбраха, че Тенедос се стреми към унищожение, че тяхната смърт ще усили магическата му мощ.
Това им вдъхна решимост и те започнаха да отстъпват бавно, сражаваха се на всяка стъпка към Никиас. В делтата на Латейн се задържаха и тактиката на Тенедос стана колеблива, като по времето на майсирската кампания край Пенда. Навярно Тенедос се тревожеше повече от допустимото от моите бунтовници и от майсирците. Или просто не знаеше какво да направи.
Синаит на няколко пъти се опита да се добере със Зрящите купи до Трерис или до властта в Никиас, но бяхме здраво блокирани от Тенедос, Годжам и техния Магически корпус, а изпратените от Кутулу агенти така и не се върнаха.
Най-сетне реших, че сме се оттеглили достатъчно навътре в Кальо, настаних войската си за зимата и зачаках. Положението не беше много розово. Загубил бях около двеста хиляди души — убити, ранени, болни и най-вече дезертирали. Както винаги най-твърдите части, онези, които смело се бяха опълчили на Тенедос, бяха пострадали най-тежко.
Раздавах щедро медали и повишения, за да съхраня войнишкото усърдие и твърдост. Една от почестите дадох с голямо удоволствие — нарекох кавалерийския полк на домин Танет „Седемнадесети Ърейски пиконосци“, както се бях заклел, ако се представят достойно, а те бяха устоявали най-твърдо срещу настъплението на императора и бяха пострадали най-тежко.