Но не бях сигурен, че разбирам за какво говори Кимея. Зачудих се дали някога ще ми го каже, а после — дали искам да го узная.
Проучихме грижливо позициите на майсирците. Първо — с магията на Кимея, след това пратих съгледвачите с изрична заповед да отбягват сблъсъци на всяка цена. И малко по малко попълвах подробностите на картата.
Както ни бе уверила Амбойна, в района имаше товиети — селяни, дюкянджии, господари на кервани с коларите си. Кимея ги повикваше — не пожела да ми каже точно как, но всеки ден мъже и жени се прокрадваха по пътя до кулата, тя и Кутулу говореха с тях и картината за всичко в и около Ренан бавно се запълваше.
След което дойде моментът за удара.
Смятах първата ни атака да е най-жестока. Майсирците не знаеха, че имат врагове на по-малко от хиляда левги оттук — патрулите им бяха повече плячкаджии, отколкото съгледвачи. Конвоите от Ренан се пазеха от шепа войници. А охраната на лагерите беше хлабава като в мирновременна казарма.
Щяхме да ударим с магия и огън. Кимея взе няколко клонки, натопи ги в минерален разтвор и изрече над тях магически думи. После запали няколко огъня около двора на кулата, постави около тях войници с по една от омагьосаните пръчки и даде на няколкото сержанти пясъчни часовници. Изпя високо заклинанието, след което на указаните интервали, от три минути до цял час, сержантите извикваха и войниците мушкаха за миг пръчките в пламъците.
Подготви други две заклинания и поехме надолу по пътя към майсирците — заобиколихме до реката, а после тръгнахме покрай нея, за да минем през хлабавата охрана около Ренан.
Кимея усети предупреждаваща магия, оттеглихме се в една горичка и се настанихме за през нощта. Виждах в далечината светлините на Ренан и си го спомних — древния град извън времето, красив и пълен с вълшебства и романтика.
Но армията ни беше отстъпвала през него, гонена от майсирците, опустошили цял Ърей. Едва ли беше останало нещо от някогашния блясък, след като Ренан за втори път бе окупиран от омразния нашественик.
В началото на последната смяна станахме, оседлахме конете и ги отведохме при кладенеца на една ферма, за да ги напоим и да хапнат зоб от дисагите, а ние да потреперим в студената влага, докато унило дъвчем клисав хляб и сушено месо. Все още носехме лъжливите майсирски униформи, но всички си бяхме вързали червен парцал на вратовете, за да не се избием един-друг в предстоящата бъркотия.
Продължихме бавно по лъкатушещата пътека между хълмовете. Тук оставих една пехотна рота. Останах доволен, че се ядосаха, че са лишени от предстоящото забавление, вместо да се радват, че няма да се изложат на риск.
Предния ден бях забелязал едно изпъкващо скално образувание малко след уширяващия се в долината проход и щом го стигнахме, извиках на тръбачите да дадат сигнал „Развърни се“. Това вдигна майсирците, но им останаха само няколко минути, преди да ударим постовете им и те да побегнат или да останат да лежат в калта.
Кимея хвърли първото си заклинание и небето зад нас почервеня, но не с предутринната червенина, а с червеното на смърт и огън. В мъглата, вееща на пелени покрай нас, се завихриха призрачни фигури на конници, чудовища и великани и се втурнаха напред, щом тръбите запяха „В галоп“.
Преминахме фронтовата линия на майсирците — само плитки окопи — и се озовахме сред тях.
Разнесе се пронизителен звук, като от много гайди, но още по-висок, ушите ми писнаха и стиснах зъби. Кимея бе изучила и усвоила някои от най-добрите заклинания на Тенедос. След миг пред нас бяха шатрите, сечахме въжета и платно и връщахме на Колелото всеки, който успееше да се измъкне навън.
Избрани мъже мятаха в движение омагьосаните пръчки, те пламваха, много по-силно, отколкото можеше да се очаква от такива малки клечици, огънят близваше шатрите и те лумваха. Други пръчки щяха да се запалят по-късно и да усилят хаоса.
Звукът се промени, стана по-нисък, като писък на изпаднали в ужас мъже и жени. Усили се с ехото на хорски гърла и майсирците се огънаха.
Някакъв мъж в ярка униформа затича напред — офицер, но въоръжен с пехотинска пика. Посякох я на две, сразих го, продължих в галоп. Друг се метна на коня си, размаха дивашки меча си и го промуших в гърба. Кръвта швирна, конят затича обезумял и тялото на мъртвия ездач се свлече през врата на животното.