— Говно на як! — изругах. — Ти си само пленник. Престани да се самосъжаляваш. Като си тръгнем, ще те пусна на драго сърце. Даже думата ти няма да искам. Знам, че бездруго няма да я зачетеш.
— А ти, Йонджи? — попита Бакр. Навремето Йонджи беше изчезнал малко преди да се натъкнем на негаретите. Знаех, че планинецът е контрабандист и разбойник, но не и че познава Бакр явно толкова добре.
Йонджи вдигна бутилката, отпи дълбоко, доля на Бакр и изсумтя:
— Труден враг си. Но не и жесток. Не помня да си убивал някой от ранените ни, освен ако не може да язди, нито името ти да е свързвано с нещо зло. Добре си дошъл, негарет, като гост в лагера ни. И хайде пий си проклетото от боговете вино. Студено е навън.
Правехме набези всеки ден, но не толкова мащабни като първия. Един-двама души се скриваха на някоя пътека и спипваха вестоносец; петима правеха засада на продоволствен конвой извън Ренан и запалваха товара, след като плячкосаха каквото успеят да приберат; двайсет души се надигаха от храсталаците, стреляха по някой конен патрул и след това изчезваха.
Калийците ми бяха особено добри в това — точно така бяха воювали преди срещу мен.
Други, товиети, се промъкваха в лагерите и убиваха когото могат, било с нож или с коприненото въже.
Всявах ужас у майсирците. За половин сезон имах само четирима убити и седем ранени, а бях нанесъл на врага стократно повече щети. Съзнавах, че ми остава много малко, преди Байран, армията му и магьосниците му да се задвижат мащабно срещу мен и да ми се наложи да бягам.
При всеки наш удар с повече от няколко души Байран и антуражът му излизаха извън Ренан. Прекарваха по ден в лагерите, за да разжалват и повишават, и сигурно да убиват провалилите се — доста самоунищожителен майсирски обичай.
С Кутулу и Йонджи си прекарвахме повечето време в приказки с Бакр — развързвахме езика му с винце. Като при всички негарети, патриотизмът у него важеше само докато побеждаваше, тъй че нямаше нищо против да поговори откровено какво е станало след връщането на Байран от Нуманция.
— Прекалено самодоволен стана — говореше Бакр. — За пръв път чух, че кралят ни поглежда извън границите. Защо трябвало да чакаме да ни нападнат старите врагове от юг и изток? Може би трябвало да направим като с вас, нуманцийците, само че да ги ударим първи. Трябва да ви кажа, че както чух, това дворът не го одобрил много — той ме погледна в очите. — Винаги сме си държали на своето и сме очаквали другите да правят същото. Тъй че Байран кротна. За малко. Но мисля, че завоеванията много са му се усладили. Макар всички да знаем, че Нуманция беше победена от джедаз Зима и джедаз Свеби, нали?
— А бе негово си е правото — продължи Бакр. — Той е кралят. Кралете мислят така. Или по-точно не мислят така, щото никаква логика няма в такива фантазии. И значи той реши да направи от нас, негаретите, ударна кавалерия и се опита да ни прати някакви джедаз в разните ланкси да ни обучават, та да заприличаме на редовни войници.
— Чух, че двама от тях ги сполетели странни злополуки — Бакр се ухили. — Нали помниш дето ти разправях за кралския шъм, дето се подхлъзнал, докато се разхождал край реката? Поне един от тези джедаз хубаво го наклепаха с катран и го върнаха в Джарра без гащи. Добре, че беше топло времето.
— После кралят реши да тръгне да унищожи Планинските воини в Спорните земи. Всички си помислихме, че е глупаво, защото ако станеше, всички пикльовци от градовете щяха дойдат по границите за земя и какво щеше да стане с нас, негаретите, тогава?
— Но… — Бакр се почеса по носа. — Това се оказа само хитра маневра и за момента уважавах Байран, нищо, че не е негарет.
— Това, че подпали шибания ми град, не беше само хитра маневра — изръмжа Йонджи.
— Е. Градовете са камъни. Винаги можеш да струпаш нови един върху друг, нали?
Йонджи се усмихна през зъби и му доля. Разбрах, че и двамата са леко пияни, и реших да използвам момента.
— Кой е новият му азаз?
Бакр като че ли се уплаши за миг, но бързо го прикри.
— Не знам, Дамастес. А не бих и помислил да питам. Може и да си няма, щото докато идвахме на юг, не видях някоя определена свиня в чародейски халат да лиже кралския задник. По-скоро беше обкръжен от пасмина от ония мърморковци, дето много искат да станат демони.