Това ми се стори интересно и бях готов за нов въпрос, след като Йонджи и Бакр си поприпомнят стари битки и грабежи. Постарах се гласът ми да прозвучи небрежно:
— Още нещо, джедаз Бакр. Сега, докато кралят е тук, в Нуманция, кой управлява в Майсир? Неговият лигаба барон Сала?
— Глупак си ти, Дамастес. И нищо не разбираш от кралските работи. Лигаба Сала, както съм чувал, е мъдър човек. Разсъдлив и предпазлив, макар че не съм имал удоволствието да се срещна с него.
— Познавам Сала — спомних си мъжа с увисналите мустаци и безкрайно тъжния поглед, все едно че е видял всичкото зло, което хората и Сайонджи могат да развихрят. — Срещали сме се и в Нуманция, и в Джарра. Наистина е мъдър човек и почти съм готов да го смятам за приятел. Но не разбирам защо ме нарече глупак.
— Значи си двойно по-голям глупак. Кой крал ще постави един мъдър човек да ръководи всичко, докато го няма? Нали може да се върне и да завари друг да седи на трона му, този, който е бил доскоро неговият лигаба? Барон Сала е тук, в Нуманция, с краля и живее с него в Ренан, където взеха палати, а за нас, бедните негарети, останаха мръсните шатри — Бакр хлъцна.
— Не отговори на въпроса ми. Кой управлява в Майсир вместо Байран?
— Никой, кой. Ние сме толкова голяма страна, че трябва време, за да се наложи каквото и да е. Кралят сигурно е дал изричните си заповеди на лакейчетата си и тия безмозъчни гъзолизци сигурно още ще се мъчат да ги изпълнят, докато ви покорим и се върнем.
— Байран няма ли наследник?
— Не е признал никого. Всички щяхме да чуем, ако беше узаконил някое от копелетата си. Байран предпочита всички да са в неведение, за да няма заговори и да не му се налага да убие някое принцче, като се върне. Сигурно си мисли, че ако Айрису е толкова глупав, че да го върне на Колелото без законен наследник, значи Майсир е съгрешил и заслужава да рухне.
— Баща му правеше същото, докато не се разболя тежко и не посочи брата на Байран, който беше прекалено тъп за трона, не като тебе, нуманциецо. Излязъл на лов един ден с Байран и се върнал само Байран. Чух, че му устроили пищно погребение — той се засмя. — Баща му умря малко по-късно и след като Байран казва, че бил умрял кротко от естествена смърт, просто трябва да му вярваме — Бакр пак се изсмя. — Разбра ли защо не трябва човек да ламти за трон, Дамастес? Странни работи стават.
Идеята, която ми беше хрумнала и която бях задраскал, се върна в главата ми като напълно узрял план.
— М-да, странни.
— Мисля, че е луд — каза Кимея. — Или е готов на самоубийство. А ти, Кутулу?
Шпионинът помисли.
— Не, не е луд. Но е мечтател. Дамастес, това, което си въобразяваш, не може да се направи и от цял полк. Нито от армия.
— Не може. С полк не може. Но с трима души, не повече, мисля, че мога да разбия майсирците, да ги сритам да се прибират, откъдето са дошли, и може би да доживея, за да го разкажа.
16.
Дебнене на крал
Идеята ми беше съвсем проста — влизам в лагера на Майсир и принуждавам крал Байран сам да ми дойде.
След което го убивам.
В суматохата, която щеше да настъпи, може би дори щях да успея да се измъкна.
— Трима души — каза Кутулу. — Кои?
— Аз. Йонджи. Той е най-добрият съгледвач, с когото разполагам. За трети ми се ще да взема стрелеца, Кърти, но той не може да се движи толкова добре. Ще взема Свалбард. Макар и еднорък, той е по-опасен от всички с пълен комплект крайници.
За миг ми се стори, че Кутулу иска да се включи, но здравата хладнокръвна логика у него надделя и ми спести неудобствата. Проблемът обаче дойде от другаде.
— Ще ти трябва маг, да ви пази от заклинанията на Бойните магове — заяви Кимея.
— Ти — не — тутакси схванах уловката й. — Ти си единствената ни магьосничка. Начинът, по който смятам да се приближим до краля, е осъществим най-много от трима души. За предпочитане двама.
— Ще бъдеш открит за заклинанията им — каза разпалено Кимея. — И ще умреш като глупак.
— Според някои съм живял точно като такъв. Не.
— Да! — отсече Кимея. — Каза ми как смяташ да проникнете в лагера им. Ще дойда с вас и ще се отделя преди нападението ви. Ще бъда съвсем близо — добави тя разпалено. — За да ви пазя от всичко, което може да ви разкрие.
В думите й имаше здрав смисъл. Заклинателка като нея в групата ни наистина щеше да увеличи много шанса ни за успех. Най-добре щеше да е, ако вземех магьосник с боен опит вместо Свалбард. Но нямах такъв нито в този подривен отряд, нито в цялата ми армия, освен Синаит.