— Мислих за това. Но не знам колко дълго ще продължи дебненето. Най-доброто, което можем да направим, е да се опитаме да излезем от периметъра им на сборното място, което посочих на картата. Надявам се там да има коне и няколко души, които да ни чакат, след което можем да препуснем назад към Кальо — замълчах. — Знаеш ли, когато измислих този план, ми се стори изпълним донякъде. Но сега…
— Мога да омагьосам нещо. Да го дам на Кутулу и то да реагира на сигнала ми — каза Кимея. — Ще ми трябва също слюнка и по капка кръв от всеки. Вече съм приготвила амулети, които ще ни водят като компаси до сборния пункт.
— Мислех, че магията ще ме подкрепя, а не че ще се наложи над всичко.
— В подходящия момент най-доброто винаги изплува отгоре. Като каймака — каза Кимея.
— Или пяната в локвата — добавих.
Тя направи физиономия и излезе, а аз се върнах над картите. Помислих си, че може би е добре, че Кимея мрази толкова страстно войната. Започваше да се държи като най-неустрашимите войници. Като роден воин.
С помощта на Зрящата купа огледахме целта три пъти. Щом наближи часът на атаката, забраних използването на Купата от страх, че може да ни усетят магьосниците на Байран. Забелязах близо до целта горичка, удобна за скривалище. Кимея също я забеляза и каза замислено:
— Май ще мога да направя нещо, което да те изненада.
— Например?
— Е, ако ти го кажа, няма да е изненада, нали?
Веднъж при Сидор бях объркал майсирците, като нахлух съвсем открито сред тях. Предложих да направим същото, с много малка разлика.
Един от товиетите на Кимея ни беше казал за стар път, който водеше до Ренан, изоставен и забравен от десетки години. Части от този път бяха използвани за построяването на нов — идеално за намерението ми.
Ударът ни отново щеше да е с пълна сила и на свечеряване се приготвихме да напуснем замъка. Никой от нас нямаше да го види повече, както и да се развиеха нещата.
Планът ми беше да атакуваме майсирците и екипът за убийството да се възползва от объркването, за да проникне до целта. Ако успеехме да убием Байран или ако се окажехме принудени да прекратим, втори лъжлив удар от моя ударен отряд щеше да ни прикрие и да се измъкнем.
Цялата част щеше да се оттегля през серия сборни пунктове, докато не се прибере в Кальо.
Надявах се, че петимата ще успеем да се съберем с останалите някъде по пътя.
Дъждовното време беше свършило и Времето на промяната донесе рязък студен вятър.
— Е, Кутулу. Винаги си искал да командваш войници. Ето, че получи своя шанс.
— Надявам се само да се справя добре.
— Ако не се справиш, всички ще те видим на Колелото.
— Значи няма начин да не се справя — погледна коня си. — Както ти казах веднъж, някой ден ще си намеря професия, в която няма да ми трябват тия чудовища.
Петимата щяхме да препуснем в челото на отряда и щях да поведа първата атака. Кърти и Кимея бяха облечени като майсирски шамбове, офицери с достатъчно нисък ранг, за да не им обърнат внимание по-старши, но с достатъчно висок, за да им се кланят низшите войници. Останалите — като майсирски калстори, подофицери без особено значение. Униформите ги бяхме смъкнали от убити майсирци и Кърти ги беше прекроил така, че да им прилягат — прояви изненадващ талант с иглата, конеца и ножиците.
Тримата, които щяхме да нападнем Байран, носехме лъкове — къси, но силно извити, каквито използваха съгледвачите и ловците в джунглите, окачени на гърбовете ни, и къси мечове и ками. В джобовете си носехме железни топузи, удобни както за хвърляне, така и за удар със стиснат юмрук.
Метнах се на седлото. Свалбард потупа Кърти по гърба и каза:
— Пак тръгваме. Смърт или слава, а?
— Нещо такова — измърмори Кърти навъсено.
— Стегни се бе, човек — рече Свалбард. — Усмихни се. Бас държа, че ще те догоня, като хукнеш, щом почнат говната и стрелбата.
— Ще те видя — измърмори Кърти. — Но не в този живот, приятел.
Качи се на коня си и Свалбард го последва, без да отрони и дума повече.
Бях мислил да оставим тримата си пленници, двама майсирски офицери и Бакр, вързани с омагьосани въжета в замъка, но Кимея ме отведе настрани и ми каза:
— Ако наистина искаш да оцелеят, не ги оставяй вързани между тези стени. Това, което е мъртво, но не е мъртво, може да изкушава.