Видях вторачени в нас лица, хората завикаха нещо неразбрано.
— Бързо — извика Кимея, издърпа дългия като весло рул от халката до кърмата и го намести в скобата за греблото. — Аз ще кормувам… избутай ни!
Опрях гръб в стената на кабината, запънах крака в блока, на който се беше нанизала лодката, и натиснах здраво. Лодката се разклати, но не помръдна.
Виковете отгоре се усилиха и едно копие издрънча на палубата. Натиснах отново и реката този път ни поде, завъртя ни и ни понесе, под моста и надалече; завъртяхме се като лист, попаднал във въртоп.
— Помогни!
Притичах до кърмата, двамата завъртяхме дългия рул и носът на лодката се изправи, надигна се и Латейн ни понесе вихрено по течението, далече от горящия град, в безопасната нощ.
Кимея реши, че трябва да продължим да се движим до съмване и да се държим по възможност в средата на течението. Изпрати ме отпред с един прът с кука, който намерихме, и ми каза да си отварям очите за дървета и наноси. На два пъти отбих дънери, а веднъж — нещо като обърната лодка, носена от течението.
Утрото дойде сиво и студено. Кимея държеше здраво руля, но лицето й бе посивяло. Предложих да я сменя, но тя поклати глава.
— След като ти покажа как се прави. Ще пробвам към онова островче там. Ти иди при носа и ни помогни да спрем на брега.
Много ловко остави течението да ни отнесе почти до острова, зърна малко заливче и ни вкара в него. Брегът беше обрасъл с храсти, повдигнах ги и се плъзнахме в заливчето, изровено все едно точно за нашата лодка. Кимея ми каза да развия въжетата на палубата и да вържа лодката за надвисналите дървета. После дръпна възлите и ме увери, че ще държат здраво.
— Сега да видим какво си плячкосахме.
Лодката не беше голяма — не повече от двадесет и пет стъпки — и покривът на каютата покриваше повечето палуба. Имаше стъпала, водещи към остъкления люк за вътрешността. От средата на покрива на каютата стърчеше счупена мачта.
Слязох по стъпалата и отворих вратата на каютата. Беше малка, но подредена безукорно. Вляво от стълбите имаше кухничка, която според Кимея трябвало да се нарича „камбуз“, със спиртник и дори малка печка, умивалник с хитроумно изработена от метал и гума помпа и килери. Вдясно имаше маса с карти, събрани в кантонерка, малко канапе и клозет с нощно гърне. Стените бяха уплътнени с гума; имаше и още една помпа, с маркуч за къпане.
Килерите се оказаха пълни с всевъзможни консервирани, опушени и съхранени с магия храни, най-вероятно складирани за бягство от Ренан.
— Тази лодка като че ли си има всичко — каза Кимея зад мен.
— Освен едно — изсумтях. — Собственикът й май се казва Кокорко Неспящия.
— Вдигни стълбата, глупчо.
Чак сега видях, че дървените стъпала са на панти. Зад стълбата имаше спалня с голямо единично легло, запълващо почти цялото пространство. За малко да си ударя главата в палубата над мен, но щом човек влезеше в отсека, беше достатъчно широко. Леглото беше застлано с одеяла и чаршафи, а възглавниците бяха струпани в задния край на отсека.
— Е, добре. Наистина си има всичко — казах и се прозях. Изведнъж осъзнах, че не бях мигвал от… колко? Три дни? Повече? Умората ме натисна.
— Искаш ли да хапнем нещо?
Наистина бях гладен. Страхът и енергията, които бяха държали тялото ми напрегнато, се стопиха. Погледът ми за миг се замъгли, примигах и побързах да седна на канапето.
— Айрису, колко съм уморен!
— Можеш ли да издържиш, докато направя супа? Така ще спим по-добре.
— Откъде я намираш цялата тази енергия?
— Още съм млада — отвърна Кимея. — Забравил ли си какво е?
— Ако имах сили, щях да те подгоня по палубата и да те бутна през борда за това.
— Запази си ги и ми прочети рецептата на пакета със супата.
Направих го и успяхме някак да се нахраним — сред безбройни безкрайни прозевки. Измих чиниите, разбрах как се опразва умивалникът, напълних го отново, намерих сапун и си измих лицето.
Кимея седеше на канапето — мъчеше се да не заспи и гледаше умно.
— Твой ред е — казах й.
Огледах палубата и реката, не видях никого в гъстата мъгла и вятъра, върнах се долу, вдигнах стълбата и си взех одеяла и две възглавници.
Кимея спря да мие зъбите си с малката четка и се обърна.