— Не съм доволен от теб, мадам — мрачно каза Гидиън.
— Да, виждам, милорд.
— Как смееш сама да каниш родителите ми?
— Бях отчаяна. Ти търчеше из целия Лондон да уговаряш дуела си и не искаше да ме послушаш. Трябваше да открия начин да те спра.
— Държах всичко под контрол — избухна Гидиън. Пусна колоната на леглото и се приближи. — Всичко, освен теб. Проклятие, жено. Предполага се, че един мъж трябва да е господар в собствената си къща.
— Е, ти си господар в собствената си къща. Почти — Хариет се опита да издокара една успокояваща усмивка. — Но от време на време изникват някои неща, които изискват от мен да действам решително. Беше жертва на твърдоглавието си и не искаше да се вслушаш в думите ми.
— Въпросът с Морлънд си беше изцяло моя работа.
— Но включваше и мен, Гидиън. Ти го предизвика на първо място заради мен.
— Това няма нищо общо е проблема.
— Напротив, има — Хариет сви колене и ги обви с ръцете си. — Аз бях също толкова замесена, колкото и ти. Тогава защо си толкова ядосан?
— Знаеш защо. Защото не си ме попитала, преди да извикаш родителите ми — гласът на Гидиън бе суров. — Не ги искам тук. Та ние почти не си говорим, ако не си забелязала. Нямам представа какво си мислела, че ще постигнеш, като ги извикаш тук.
— Те са загрижени за теб и знаех, че ще се разтревожат, като разберат, че смяташ да рискуваш живота си в един дуел.
— Загрижени за мен? По дяволите! Единствената причина, заради която са загрижени е, че ако ме убият в дуел, това би значело край на фамилията им.
— Как можеш да твърдиш подобно нещо? Сам видя изражението на майка си, когато влязохме при тях в библиотеката. Тя бе толкова разтревожена за теб.
— Добре, да приемем, че майка ми може и да е запазила някакви по-топли чувства към мен. Но всичко, което баща ми иска от мен, е да му осигуря внук, а за тази цел му трябвам жив. Но не се заблуждавай, че наистина се интересува какво става с мен.
— О, Гидиън, сигурна съм, че грешиш — Хариет застана на колене и докосна ръката му. — Баща ти наистина е загрижен за теб. Проблемът е там, че той е също толкова твърдоглав и упорит, колкото си ти. Но на това отгоре той е и доста по-стар. Сигурно е много повече привикнал към лошите си навици.
— Може и да нямам неговия житейски опит — процеди Гидиън през зъби, — но мога да бъда също толкова упорит, колкото е той.
— Глупости. Ти си много по-толерантен и гъвкав в мненията си, отколкото е той.
Гидиън повдигна вежди.
— Така ли?
— Разбира се. Само погледни колко неща търпиш от мен.
— Тук си права — измърмори Гидиън. — Търпях глупостите ти прекалено дълго, мадам.
— Гидиън, опитвам се да ти докажа нещо. Само ме изслушай. Ако искаш отново да сте в добри отношения с баща си, трябва да го улесниш малко. Той не знае как да срине стените, които са се издигнали между вас през последните шест години.
— Защо ми трябва да съм в добри отношения с него? Той беше този, който пръв ми обърна гръб.
— Не е съвсем така, Гидиън. Той ти е поверил управлението на именията си.
— Нямаше кой знае какъв избор — отвърна Гидиън. — Аз бях единственият син, който му бе останал.
— Не е прекратил всякакви връзки с теб — продължи Хариет. — Ти го посещаваш достатъчно често. Само си спомни как се втурна при него последния път, когато беше зле, точно след нощта в пещерата.
— Баща ми праща заповед да ме извикат само когато мисли, че умира.
— Сигурно използва здравето си като извинение за това, че иска да те вижда по-често.
Гидиън я гледаше слисано.
— Господи! Откъде пък ти хрумна подобно нещо?
— Просто обмислих фактите логично. Ето сега, например, той не се оправда с влошеното си здраве, за да не дойде при теб. Напротив, втурнал се е да ти се притече на помощ. Дойде, защото го е грижа какво ще стане с теб.
Огромните ръце на Гидиън хванаха раменете й. Той се наведе към лицето й.
— Баща ми не се е втурнал насам, за да ми се притече на помощ. Той е тук, защото си успяла да разтревожиш майка ми и си ги накарала да мислят, че съм на път да сложа край на рода Хардкасъл. Това е единствената причина, поради която е тук. И вече се наслушах на тези глупости.
— Аз също се наслушах. Гидиън, искам да ми обещаеш, че ще бъдеш учтив с баща си. Дай му възможност да прокара мост над пропастта между двама ви.
— За тази вечер не искам да говоря повече за баща си. Дошъл съм, за да поговоря с теб, мадам.
Хариет го гледаше с очакване.
— Какво искаш да обсъдим?
— Задълженията ти като моя съпруга. Отсега нататък винаги ще се консултираш с мен, преди да вземеш някакво важно решение, като например да пишеш на родителите ми. Ясно ли е?