— Бяха се сгодили и трябваше да се венчаят — тихо каза госпожа Стоун. — Но това беше преди той да стане наследник на титлата. По-големият брат на Гидиън Уестбрук, Рандъл, все още беше жив по онова време. Тогава, разбира се, Рандъл бе този, който щеше да наследи стария граф. Той беше съвършеният джентълмен, истински благородник. Прекрасен наследник за граф Хардкасъл. Човек, достоен да продължи по стъпките на стария си баща.
— За разлика от Звяра? — попита Фелисити.
Госпожа Стоун я погледна със странно изражение и сниши гласа си почти до шепот:
— Някои дори твърдят, че точно Гидиън Уестбрук е убил собствения си брат, за да се добере до титлата и до именията.
— Колко вълнуващо! — промълви Фелисити.
— Не мога да повярвам — леля Ефи сякаш бе замаяна от новините.
— А мен ако питате, всичко това очевидно са куп глупави измислици — заяви Хариет. Но дълбоко в себе си тя усещаше някаква ледена буца. Госпожа Стоун си вярваше, до последната дума. Тази жена несъмнено много обичаше да драматизира нещата, но Хариет я познаваше от достатъчно дълго време, за да е сигурна, че икономката е съвсем честна.
— Истина си е — мрачно повтори госпожа Стоун. — Кълна се.
— Продължавайте, госпожо Стоун. Разкажете ни как Звяра… искам да кажа виконтът… е тласнал момичето към самоубийство — подкани я Фелисити.
Хариет се отказа от опитите си да спре разказа. Изправи гръб и заслуша с убеждението, че винаги е най-добре първо да се запознаеш с фактите.
— Да, госпожо Стоун. След като вече ни казахте толкова много неща, ще е най-добре да разкажете и останалото. Какво по-точно се случи с Диъдри Ръштън?
Госпожа Стоун сви ръце в юмруци.
— Той я насили против волята й. Похити я. Направи й дете. Използва я за собствено удоволствие, долния развратник. Ама вместо да стори, както честта повелява, да се венчае за нея, той я изостави. И туй за никой не е тайна, попитайте когото щете из околността.
Леля Ефи и Фелисити мълчаха, невярващи на ушите си.
— О, господи! — Хариет седна рязко на малкото канапе. Усети, че е вкопчила ръцете си толкова силно една в друга, че чак пръстите я боляха. Пое си дълбоко въздух, за да поуспокои дишането си.
— Напълно сигурна ли сте в това, госпожо Стоун? Той въобще не ми заприлича на такъв човек. Всъщност дори… дори доста ми допадна.
— Какво може да знаеш ти за такива хора, които вършат такива неща? — попита я леля Ефи с неопровержима логика. — Никога не си имала случай да се срещнеш с такъв човек. Дори не си прекарала нито един сезон в Лондон, защото брат ми, мир на праха му, не ни остави достатъчно средства, за да ти го осигурим. Може би ако беше постояла в големия град и бе видяла повечко свят, щеше да знаеш, че човек не може да разпознае точно този сорт хора от пръв поглед.
— Сигурно си права, лельо Ефи — Хариет бе длъжна да признае, че думите на леля й бяха самата истина. Тя наистина нямаше представа как би изглеждал мъжът, който е способен да обезчести едно младо момиче и после да го изостави. — Човек чува това-онова, научава разни истории, но това явно съвсем не е същото като да имаш личен опит с такъв човек.
— Но ти едва ли би желала да придобиеш такъв опит, нали — отбеляза Фелисити. После се обърна към госпожа Стоун: — Моля ви, продължете разказа си.
— Да — мрачно се съгласи Хариет. — Кажете ни всичко, госпожо Стоун.
Икономката повдигна брадичка и погледна Хариет и Фелисити с навлажнени очи.
— Та както ви казвах, Гидиън Уестбрук беше по-малкия син на граф Хардкасъл.
— Значи тогава не е бил виконт — вметна Фелисити.
— Разбира се, че не е бил — леля Ефи, както винаги, щом ставаше въпрос за такива неща, изглеждаше уверена и авторитетна. — Тогава не е имал никаква титла, защото с бил просто по-малък син. По-големият му брат трябва да е бил виконтът.
— Зная, лельо Ефи. Моля ви, продължавайте, госпожо Стоун.
— Звяра пожела моята мила госпожица Диъдри още в мига, в който я видя, при първия й бал в Лондон. Преподобният Ръштън бе събрал всичките си пари, до последния грош, само и само да осигури един сезон на дъщеря си. Но Звяра беше първият, който й предложи.
— Значи Ръштън е решил, че е по-добре да грабне това, което му се предлага, за да не остане на сухо, така ли? — попита Хариет.
Госпожа Стоун я погледна с ярост в очите.
— Преподобният каза на госпожица Диъдри, че трябва да приеме предложението. Звяра не притежаваше титла, но пък имаше пари и бе от знатно семейство. Той каза, че е отлична партия.
— Така погледнато, наистина е бил — промърмори Ефи.
— С други думи, тя е трябвало да се омъжи за него заради парите и за да се сродят с едно могъщо семейство — заключи Хариет.