— Разбира се. Ще го напиша веднага щом се върнем от покупки.
Лейди Хардкасъл погледна съпруга си.
— Кои са имената в списъка дотук?
— Доста са. Списъкът е доста дълъг — отвърна Хардкасъл.
— Може ли да го погледна? — лейди Хардкасъл се понесе ефирно към писалището.
Хариет я последва и занаднича иззад рамото и.
— Господи! Как ще откриете мошеника сред толкова много имена?
— Няма да е лесно — каза Гидиън. — Предлагам двете с майка ми да тръгвате, мадам. Баща ми и аз имаме доста работа.
Лейди Хардкасъл оглеждаше внимателно списъка.
— Не виждам името на Брайс Морлънд. Доколкото си спомням, той никога не се е интересувал от вкаменелости, но със сигурно познаваше терена около Ъпър Бидълтън.
Гидиън срещна въпросителния поглед на майка си.
— Обмислих възможността Морлънд да стои зад бандата. Със сигурност не би изпитал и капчица угризения да прибегне до кражба. Но не смятам, че е бил той. А и дори да е той, няма нужда да се тревожим за него. Той избяга на континента.
— Точно така — лейди Хардкасъл продължаваше да изследва списъка. — Ами Клайв Ръштън? И неговото име не виждам. Едно време той беше ненаситен колекционер — тя погледна Хардкасъл. — Доколкото си спомням, той бе човекът, който те запали по това хоби, нали, скъпи?
Последва тягостна тишина. Хардкасъл се размърда неловко на стола си.
— Този човек беше свещеник в имението ми. Едва ли точно той ще се занимава с крадци.
Гидиън бавно седна на мястото си и се загледа замислено в майка си.
— В началото бях записал името му в списъка, но после го изключих, защото разбрах, че го няма в почти никой от списъците на поканените в онези къщи, в които са станали кражби. Това бе една от причините да задраскам и Морлънд. Човекът, когото търся, трябва да е бил канен в най-богатите къщи в града. Ръштън и Морлънд не се движеха точно в най-висшите среди.
— Господи, но това няма никакво значение — възкликна лейди Хардкасъл. — Когато има голямо соаре или бал, и най-богатите къщи са препълнени до тавана с какви ли не хора. Ако не е претъпкано, домакините ще смятат приема за провал. Естествено всеки трябва да показва поканата си на входа, но нали знаете как става. Стъпалата пред къщата са винаги толкова претъпкани с народ, че човек спокойно може да мине незабелязан.
— Майка ви е права, милорд — бързо каза Хариет. — Точно така си е. Ако човек е облечен прилично и изглежда да е в компанията на някой поканен, никой няма да го спре и съвсем лесно ще се промъкне в препълнената бална зала. Та кой би забелязал един гост в повече, когато има такава огромна тълпа?
Гидиън барабанеше с пръсти по бюрото си.
— Може би наистина сте прави. — Хардкасъл изглеждаше поразен.
— Проклет да съм, ако не е точно така. Ами да, могат даже да влязат откъм градината и никой няма да забележи.
— В такъв случай — рече Гидиън, а мозъкът му работеше трескаво, — Ръштън все още е доста вероятен извършител. И Морлънд. По дяволите, и още толкова много хора!
Хардкасъл вдигна ръка.
— Да не забравяме и факта, че инициаторът на кражбите е добре запознат с пещерите около Ъпър Бидълтън. Точно това ще помогне да не съставяме много дълъг списък.
— Да. Сигурно е така.
— Чувствайте се напълно свободни да се допитате до мен и Хариет, щом се нуждаете от допълнителни разяснения относно привичките на висшето общество — усмихна се лейди Хардкасъл, като сложи ръкавиците си. — Хайде, Хариет. Трябва да тръгваме. Нямам търпение отново да се разходя по Оксфорд стрийт. Едно време там имаше един шапкар французин, който създаваше най-изящните бонета, които съм виждала.
— Да, разбира се — учтиво се съгласи Хариет. Очите й се задържаха със съжаление върху списъка на Гидиън. Личеше, че много повече й се иска да работи върху него, отколкото да обикаля магазините.
— О, между другото — добави лейди Хардкасъл, като се поспря за миг. — Време е и Хариет да даде своето соаре. Аз й помагам да го организира. Поканите ще бъдат изпратени днес следобед. Не правете никакви други планове за вторник вечер.
Гидиън изчака Хариет и майка му да излязат от библиотеката. Едва тогава очите му срещнаха погледа на баща му.
— Хариет може и да е права — бавно рече той.
— За какво?
— Може би наистина трябва да обяснявам какво мисля и да споделям плановете си с другите. Тази сутрин узнах повече неща за хората от списъка си, отколкото бях успял да измисля сам в продължение на няколко дни.
Хардкасъл се подсмихна.
— Ти май не си единственият, който е узнал едно-две неща в последно време. Е, а сега имам едно друго предложение. Какво ще кажеш да се отбием в някои от клубовете ми днес следобед? Мога да подновя някои от познанствата си, както и да поразпитам за това-онова. Ще видим дали така ще съкратим списъка ти още повече.