— Благодаря ви, сър — успя да промълви най-сетне той.
— Няма за какво да ми благодариш — измърмори графът. — Горд съм, че си мой син.
19.
На следващата сутрин Хариет беше в спалнята си, когато лейди Хардкасъл я откри. Хариет остави настрана статията върху естествената история на земята, което си бе купила неотдавна, и се усмихна на свекърва си.
— Добро утро, лейди Хардкасъл. Мислех, че все още спите. Още е само десет часа, а снощи се прибрахме толкова късно!
— Да, наистина беше ужасно късно, нали? Струва ми се, че съм свикнала прекалено много с часовете на лягане и ставане в провинцията. Доста време ще ми е нужно, за да привикна отново към късното лягане — лейди Хардкасъл въздушно се понесе към едно столче до прозореца и седна на него безкрайно изящно. — Исках да поговорим, ако нямаш нищо против.
— Разбира се, че нямам.
Лейди Хардкасъл се усмихна нежно.
— Не съм сигурна как да започна. Предполагам, че първо трябва да ти благодаря.
Хариет примигна учудено.
— За какво?
— Как за какво? За всичко, което си направила за Гидиън, разбира се. Както и за мен, и за съпруга ми.
— Но аз нищо не съм направила — възпротиви се Хариет. — Наистина, аз ви накарах да хукнете насам за нищо, а и ядосах безсмислено Гидиън. Просто се радвам, че всичко приключи. С малко късмет скоро ще напуснем Лондон и ще се върнем в Ъпър Бидълтън. Наистина не съм особено запалена по градския живот.
Лейди Хардкасъл грациозно махна с ръка.
— Не ме разбираш, скъпа. Благодаря ти за много повече от поканата ти да дойдем в Лондон. Ти ми върна сина. Не знам дали някога ще мога да ти се отплатя за това.
Хариет я гледаше учудено.
— Лейди Хардкасъл, наистина преувеличавате!
— Не, не е така. Преди шест години, след като умря по-големият ми син, потънах в най-дълбоката депресия, която някога ме е сполетявала. И сякаш не можех да се отърся от шока. Минаха месеци. Дори се преместихме от Ъпър Бидълтън в имението Хардкасъл, защото докторът каза, че промяната може да ми помогне. И когато най-сетне започнах да се съвземам, трябваше да науча, че почти съм изгубила и втория си син.
— Колко ужасно сте се чувствали! — тихо възкликна Хариет.
— Съпругът ми дори не искаше да говори с него или да го пусне в къщата доста дълго време. Всички обвиняваха Гидиън в най-отвратително поведение спрямо горкичката Диъдри Ръштън. И след време Гидиън просто престана да отрича. Обърна гръб на всички ни, а и кой може да го вини за това?
— Но съпругът ви му е поверил отговорността за управлението на имотите на Хардкасъл.
— Да. Когато се уплаши, че здравето му се влошава, той извика Гидиън и му повери всичко. Мислех, че тази постъпка би могла да сложи край на отчуждението им, но не стана така. Всеки път, когато Гидиън идваше при нас, двамата с баща му се скарваха жестоко.
— Гидиън е много твърдоглав.
— Баща му е същият — с тъга в гласа каза лейди Хардкасъл. — В някои отношения двамата много си приличат, въпреки че никога не си го признават. Но трябва да ти кажа, че вчера, когато влязохме при тях в библиотеката, малко остана да се разплача от радост. От шест дълги години за пръв път ги виждах да разговарят спокойно. И всичко е благодарение на теб.
Хариет докосна ръката й.
— Лейди Хардкасъл, много мило от ваша страна, но ви уверявам, нищо особено не съм сторила.
За миг лейди Хардкасъл стисна ръката на Хариет.
— Синът ми почти се бе превърнал в свирепия и опасен звяр, за какъвто всички го мислеха.
— Мили боже! — каза Хариет. — Никога не е бил чак толкова лош, мадам. Винаги съм го смятала за много разумен, почти във всяко отношение. А и винаги е бил много любезен с мен.
— Любезен? — лейди Хардкасъл бе изненадана. — Скъпа, та той направо боготвори и земята под краката ти!
Хариет я гледаше удивено. След миг се разсмя.
— Не, съвсем не е така. Самият той ми каза, че е забравил как да обича. Той се ожени за мен, защото е невероятно честен човек и нямаше друг избор. Станахме добри приятели. Но това е всичко.
— Та вие сте мъж и жена — твърдо отвърна лейди Хардкасъл. — И забелязах как те гледа синът ми. Мога да заложа всички диаманти на рода Хардкасъл, че вие сте нещо повече от добри приятели, скъпа.
Хариет се изчерви.
— Е, добре, вероятно наистина изпитваме естествената привързаност между двама съпрузи. Но не виждам в отношенията ни да има нещо повече.
Лейди Хардкасъл я погледна изпитателно.
— Ти си влюбена в него, нали?
Хариет набърчи нослето си.
— Толкова ли ми личи?
— Да, за бога! Разбрах го още в мига, когато те видях. Сигурна съм, че и всички останали го виждат също толкова ясно.