— О, боже — измърмори Хариет. — Толкова се опитвам да го скрия. Не искам да досаждам на Гидиън пред хората. Та нали всички в града се присмиват и на най-беглия знак за подобно чувство между съпрузи. Нали не е модерно!
Лейди Хардкасъл се изправи така, сякаш бе лека като перце, и се наведе, за да прегърне за миг Хариет.
— Не мисля, че може някога да досадиш на сина ми. Ти вярваше в него, когато той мислеше, че никой друг не му вярва. И той никога няма да забрави това.
— Той е наистина много предан, по своя си начин — съгласи се разпалено Хариет. — Всъщност, на него наистина може да се разчита. Баща ми толкова щеше да го хареса.
Лейди Хардкасъл отиде до вратата и там се поспря.
— Хората нарекоха сина ми Звяр, след онова, което се случи преди шест години. Ръстът и ужасният му белег помогнаха тази дума да стане неразделна част от името му. А и се опасявам, че той нарочно се държеше така, че да оправдае най-лошия смисъл на ужасния си прякор. Но вярата ти в него го промени. Точно затова ти благодаря от все сърце.
Лейди Хардкасъл ефирно излезе от стаята и съвсем тихо затвори вратата след себе си.
— Излиза, че наистина си струва човек да е имат лоша слава — заяви Аделаида по време на соарето на Сейнт Джъстин.
— Вижте само колко народ! Хариет, скъпа, ти определено постигаш страхотен успех в дебюта си като домакиня. Поздравления!
— Да, наистина, Хариет — Ефи се огледа доволно. Градската къща на Сейнт Джъстин се пукаше по шевовете от гости.
— Страхотен бум! И всичко ще е описано в сутрешните вестници!
Фелисити се усмихна на сестра си.
— Мисля, че можем без угризения да ти признаем едно: достатъчно си шлифовала светските си маниери, за да не излагаш Сейнт Джъстин пред хората. Никой няма право да твърди, че не се е оженил за добра домакиня.
— Не искам да си помислите, че съм направила това сама. Истината е, че лейди Хардкасъл организира абсолютно всичко. Просто съм благодарна, че всички поканени уважиха поканите и дойдоха.
— И не само те — забеляза Фелисити. — Никои не е устоял на изкушението да дойде. Ти и Сейнт Джъстин щурмувахте и завладяхте града. Сега гледат на него като на романтичен герой, който е страдал прекалено дълго, а ти си дамата, която го обичаше въпреки мрачното му минало. Всичко толкова прилича на история от готически роман!
— Не разбирам от готически романи — намеси се Ефи, — но не мога да отрека, че двамата сте определено страхотно модерни в момента. И точно сега му бе времето да дадеш соаре.
— Така каза и лейди Хардкасъл — отвърна Хариет. — Лично аз доста ще се радвам, когато всичко свърши.
Двама познати, много красиви млади мъже се появиха от навалицата и се запътиха към Фелисити и роднините й.
Хариет се наведе към Фелисити.
— Ето и близнаците на Адонис!
Фелисити пусна в действие очарователната си усмивка.
— Много привлекателна двойка са, нали? Но се тревожа, че правят всичко заедно. Чудя се колко далеч биха стигнали заедно!
Ефи строго се намръщи.
— Фелисити, дръж се прилично.
Хариет едва потисна смеха си, когато се появиха двамата младежи. Почака, докато всички се поздравят, и веднага след това се измъкна, тъй като знаеше, че едва ли ще им липсва. Вниманието на близнаците беше винаги приковано само върху Фелисити, а Хариет имаше и по-интересна работа.
Гидиън и родителите му се намираха в далечния край на препълнената приемна. Сега разговаряха с някаква възрастна двойка. Хариет не успя да ги разпознае. Може би бяха просто стари приятели на лорд и лейди Хардкасъл.
В стаята бе станало много топло. Хариет си помаха енергично с ветрилото, но после реши, че е по-добре да излезе в градината за глътка чист въздух. Няколко души й кимнаха приятелски, докато тя си проправяше път към вратата.
Няколко минути по-късно Хариет се озова навън. Аул надзираваше армията лакеи, които тичаха насам-натам с подноси шампанско и ордьоври. Той мрачно кимна на Хариет.
— Всичко наред ли е, Аул? — попита тя.
— За момента владеем положението, мадам. Но тълпата е по-голяма от очакванията ни. Човек може само да се надява да не ни свърши шампанското.
— Мили боже! — Хариет бе сериозно разтревожена. — Възможно ли е подобно нещо?
— При подобни мероприятия възможността да се случи такова бедствие винаги е налице, мадам — каза Аул. — Но разбира се, ще направя всичко възможно да я предотвратя.
— Разбира се.
Хариет се запъти по коридора към задната врата, но промени решението си, защото внезапно почувства, че единият й жартиер се е откачил. Затова реши да се качи в стаята си и там, насаме, да го закрепи по-здраво.
На върха на стълбището тя зави наляво и тръгна по коридора. Нямаше никакво съмнение. Жартиерът наистина беше откопчан. Чорапът й започваше да се смъква. Слава богу, че бе забелязала навреме този проблем. Щеше да е безкрайно унизително чорапът й да се свлече до глезена в разгара на първото й соаре.