На следващата сутрин разговорът около масата за закуска се въртеше изцяло около залавянето на господин Хумболт.
— Това непременно ще накара целия град отново да заговори за вас — каза лейди Хардкасъл на Хариет, доста развеселена. — Всички ще казват, че лорд и лейди Сейнт Джъстин са успели да осигурят на гостите си още едно необикновено забавление. Само си представете! Вие двамата сте заловили един опасен крадец, и то в разгара на собственото си соаре.
— Пише го във всички вестници тази сутрин — съобщи Хардкасъл от другия край на масата. Вече бе преполовил една голяма купчина вестници. — Всичко е описано прекрасно. Пишат, че Хумболт е главният крадец в една банда, която е извършила серия обири през последните няколко месеца.
— А Сейнт Джъстин е герой, защото е замислил капан за залавянето му — каза Хариет, като отправи поглед, пълен с възхищение, към Гидиън. — Споменават ли и това?
Гидиън погледна сърдито от отсрещния край на масата.
— Надявам се, че не.
— О, напротив! И това го пише — Хардкасъл остави поредния вестник и взе следващия. — Наричат те галантен и много съобразителен, момчето ми. И описват как си спасил своята лейди от опасния крадец.
— Чудесно — възкликна Хариет. — Толкова се радвам, че са разбрали точно как се случи всичко.
Гидиън я погледна лаконично.
— Господин Хумболт се бе втурнал да спасява живота си, когато се блъсна право в мен, скъпа. Не ми се стори особено опасен. По-скоро уплашен. Ти изглеждаше опасна. Няма да забравя тази гледка: Хариет, хванала онази кана с такова войнствено изражение. Направо ми изкара ума.
— О, ами… предположих, че иска да открадне зъба ми — обясни Хариет.
— Господин Добс стигна до заключението, че Хумболт отдавна се нуждае от пари, за да поддържа музея си — каза Гидиън. — Очевидно е прибягнал до кражби, за да се опита да закупи още вкаменелости.
Хариет кимна.
— Един колекционер на вкаменелости е готов на всичко, когато е отчаян. Горкичкият господин Хумболт! Надявам се, че няма да са много сурови с него. Донякъде разбирам мотивите му.
— Поне репутацията ти на добра домакиня вече е факт — доволно рече лейди Хардкасъл. — Градът се плаши най-много от скуката, а вие му осигурихте още една вълнуваща случка.
Хариет тъкмо се канеше да отговори, когато Аул влезе в трапезарията с поднос, на който се намираше сутрешната поща. Писмото най-отгоре бе адресирано до Хариет.
— Мили боже! — възкликна Хариет, докато разчупваше печата. — Писмото е от госпожа Стоун. Чудя се дали не се е случило нещо лошо.
— Несъмнено някой е умрял от ужасна, бавна и мъчителна смърт, или пък в Ъпър Бидълтън е плъзнала епидемия — подметна Гидиън. — Само такива събития могат да вдъхновят тази старица да напише писмо.
Хариет не обърна внимание на думите му, а прегледа набързо съдържанието на краткото писмо. Тя извика от неприятна изненада, когато разбра за какво става въпрос.
— По дяволите!
Графът и съпругата му я погледнаха загрижено.
— Нещо не е наред ли, скъпа? — попита Гидиън съвсем спокойно, докато дъвчеше хапка бекон.
— Нищо не е наред! — Хариет махна с писмото към него. — Случило се е най-ужасното нещо. Точно от това се опасявах.
Гидиън преглътна бекона си, все още съвсем невъзмутим.
— Може би е най-добре да ни кажеш какво пише в писмото.
Хариет бе толкова слисана, че едва успя да проговори.
— Госпожа Стоун казва, че има причини да вярва, че друг търсач на вкаменелости е започнал да изследва моите пещери. Онзи ден е видяла някакъв мъж на брега, а следващият път, когато го е забелязала, е носел един голям каменен къс.
Гидиън остави препечената си филийка на масата.
— Дай да видя писмото.
Хариет му връчи кратката бележка.
— Това е катастрофа! Някой друг може да е открил костите, които принадлежат на животното от моя зъб. Трябва незабавно да се върна в Ъпър Бидълтън. А вие трябва да изпратите нареждания в Блекторн Хол, сър. Никой не трябва да бъде допускан в моите пещери!
Гидиън огледа бележката.
— Не знаех, че госпожа Стоун може да чете и да пише.
— Тя все пак е била икономка на двама пастори — забеляза лейди Хардкасъл. — Сигурно с научила нещо през годините.
— Или е така, или е издиктувала писмото на някой в селото — каза графът. — Всички го правят.
Гидиън остави писмото на масата.
— Ще изпратя съобщение в Блекторн Хол, скъпа. Който и да се навърта около брега, ще бъде уведомен, че бракониерства в частна собственост. Това задоволява ли те?