Хариет бързо поклати глава.
— Това е хубаво, милорд, но нещо ми подсказва, че трябва веднага да се върна. Искам сама да се уверя, че никой не е открил костите на моето същество.
— Не мисля, че е нужно да се връщаш лично ти, за да пазиш вкаменелостите си — започна Гидиън.
— Е, аз пък мисля — прекъсна го Хариет, като скочи на крака. — Отивам горе, за да опаковам веднага багажа си. Кога най-рано можем да тръгнем, милорд?
Гидиън й хвърли един смразяващ поглед.
— Тъкмо казвах, че няма нужда лично ти да се втурваш обратно в Ъпър Бидълтън.
— Напротив, има нужда! Сам видяхте колко безскрупулни могат да бъдат колекционерите. Ако някой е открил пещерата ми, няма да има никаква полза просто да го предупредят да стои надалеч. Все ще намери начин да се промъкне отново. Знам, че е така.
Хардкасъл кимна трезво.
— След като веднъж един колекционер подуши стари кости, после е ужасно трудно да го отклониш от следата. Можем само да се надяваме, че не е открил точната пещера.
Хариет погледна свекър си с огромна благодарност.
— Благодаря ви за разбирането, сър. Виждате ли, Сейнт Джъстин, трябва незабавно да се върнем.
Лейди Хардкасъл се усмихна на сина си.
— Няма причина вие двамата да не се върнете в Ъпър Бидълтън за няколко дни, за да разберете какво става. Баща ви и аз ще останем тук.
Гидиън се предаде и вдигна ръка. Отправи поглед към другия край на масата, където седеше Хариет, а в очите му се четеше готовност да й угоди.
— Добре, скъпа. Можеш да започнеш да опаковаш.
— Благодаря, Гидиън — Хариет се втурна към вратата. — Ще съм готова до час.
Каретата спря пред градинската порта на имението Блекторн Хол малко след девет вечерта. Гидиън знаеше, че този факт направо с отчаял Хариет. Тя искаше да се втурне веднага към пещерите и в действителност дори предложи да направи подобно нещо с помощта на лампи. При това безумно предложение Гидиън направо тропна с крак.
— Не! Няма да ходиш на скалите посред нощ. Безценните ти пещери могат да почакат и до утре сутринта — заяви твърдо той, а през това време персоналът на имението започна да приготвя спалните и да разтоварва багажа.
Хариет го погледна изпитателно, докато се качваше по стъпалата до него.
— Няма да се бавя, милорд. Мога просто да надникна в пещерата за минутка-две и да разбера дали някой е пипал костите ми.
Гидиън обви здраво с ръка раменете й и я поведе към господарските спални.
— Прекалено късно е за подобни експедиции. Пътувахме дълго и сигурно си изморена.
— Въобще не съм изморена, милорд — увери го тя.
— Е, аз пък съм — той спря пред нейната спалня и я притисна до стената, като опря ръцете си от двете страни на главата й. — А ако не си, би трябвало да бъдеш. Скачай в леглото, мадам. На сутринта, ако има отлив, може да идеш в пещерите си.
Хариет въздъхна разочаровано и сърдито.
— Добре, милорд. Знам, че трябва да съм ви благодарна за това, че така любезно ми позволихте да се върна веднага. Разбирам, че не ви е било особено приятно да се втурвате веднага в Ъпър Бидълтън. Наистина това е много мило от ваша страна, милорд. Все пак вие сте винаги толкова мил с мен.
Гидиън сдържа ругатнята, която беше на езика му.
— Лягай веднага. Аз ей сега ще дойда при теб.
— Мислех, че сте изморен, милорд.
— Не чак толкова — Гидиън протегна ръка, отвори вратата зад гърба й и нежно я въведе в спалнята й. Видя, че прислужницата й я очаква вътре. Затвори вратата и се отдалечи по коридора към собствената си спалня.
Думите на Хариет още звъняха в ушите му. Винаги сте толкова мил с мен.
Мил? Гидиън освободи прислужника си с едно леко кимване и започна да разкопчава ризата си. Погледът му попадна на огледалото, откъдето присмехулно го гледаше собственото му обезобразено лице.
Въобще не беше мил с Хариет. Буквално я бе принудил да се омъжи за него, беше я показвал на града като рядко екзотично животно, а и я бе оставил да попадне в такава опасност в лапите на Брайс Морлънд.
А тя му бе дарила любовта си, беше му помогнала да възвърне доброто си име, и му бе дала възможност да се сдобри с родителите си.
Не, не беше особено мил с Хариет. Всичко, което тя някога е искала от него, бе любовта му, а той й бе казал, че не може да й я даде. Преди шест години забравих как да обичам.
Какво глупаво животно е бил.
Гидиън събу ботушите и панталоните си. Грабна черния си халат, облече го и отиде до свързващата врата. Почака, докато чу как Хариет отпрати прислужницата си, и след това почука веднъж.
— Влез, Гидиън.