— Не знаех кой е и не ме интересуваше — лицето на Ръштън се сгърчи от отвращение и омраза. — Знаех само, че е дребна риба, направо никой. А и бил женен. На това отгоре за дъщерята на някакъв си търговец. Очевидно е нямал нито пари, нито титла.
— А вие сте искали точно това? Диъдри да се омъжи за богат и знатен човек?
Ръштън беше изненадан.
— Разбира се. Тя бе единственият ми актив. Единственото нещо, с което можех да купя полагащото ми се място в тоя свят. Не виждаш ли, трябваше да съм богат и могъщ. Но баща ми, онзи прахосник, проиграл всичко на карти още когато съм бил дете. Никога не му простих, че профука цялото ми богатство на вятъра.
— Затова сте потърсили друг начин да придобиете богатството и социалното положение, които баща ви е изгубил на масата за карти?
Погледът на Ръштън потъмня.
— Когато Диъдри започна да разцъфва и да се превръща в красива млада жена, разбрах, че мога да я използвам, за да примамя синчето на някое богато семейство. Щом тя се омъжи за когото трябва и се сроди с някоя знатна фамилия, и аз щях да се добера до властта и влиянието, които се купуват с много пари. Все пак нали щях да стана сват на богаташите. Чрез Диъдри щях да получа точно онова, което ми трябваше.
— Опитали сте се да използвате дъщеря си.
— Тя бе длъжна да ми се подчинява — свирепо изрева Ръштън. — Беше прекалено хубава, за да се похаби за някой, който няма да донесе нищо на семейството й. Казах й, че може да има когото си поиска, след като се омъжи за Сейнт Джъстин. Тя не беше глупачка. Разбра ме добре. Каза, че ще се омъжи и за самия дявол, стига това да хвърли нейния ангел в обятията й.
— О, боже! — прошепна Хариет.
— Но после всичко се обърка — Ръштън вече крещеше от яд и съжаление. — Малката глупачка се е дала на любовника си, преди да се омъжи за Сейнт Джъстин. Онзи й направил дете. Копеленце от любовника й. Тя разбра, че трябва веднага да съблазни Сейнт Джъстин, за да го убеди, че бебето е негово.
— Но планът й не проработи, нали? Сейнт Джъстин е разбрал, че нещо не е наред.
— Диъдри беше глупачка. Проклета малка глупачка. Тя развали всичко. Дойде при мен и ми разказа какво се е случило. Каза, че ще намери начин да се отърве от бебето. Но знаех, че вече е прекалено късно да я омъжа както подобава за Сейнт Джъстин. Тя бе му казала прекалено много. Не можах да повярвам, че е била толкова тъпа. Скарахме се.
Хариет си пое дълбоко дъх, когато я озари прозрението.
— В кабинета?
— Да.
— И вие я убихте, нали? Вие сте я застреляли и после сте се опитали да направите така, че да прилича на самоубийство. Затова не е имало прощална бележка. Не се е самоубила. Била е убита! От собствения си баща!
— Стана случайно — очите на Ръштън бяха изпъкнали в орбитите си. — Не исках да я убивам. Но тя все крещеше, че ще избяга с любовника си. Грабнах пистолета от стената. Исках само да я заплаша. Но той… нещо се обърка. Тя трябваше да слуша баща си.
— Вие сте за лудницата!
— О, не, лейди Сейнт Джъстин. Не съм луд. Напротив, съвсем наред съм — Ръштън се ухили. — И съм много умен. Кой, мислиш, организира бандата крадци, които използваха пещерата?
— Вие?!
Ръштън кимна.
— Знаех всичко за тези пещери. Трябваха ми пари, нали виждаш. Диъдри беше мъртва и вече не можеше да подсигури бъдещето ми, като се ожени по сметка, както бях планирал толкова дълго време.
— Затова сте измислили друг начин да печелите?
— Когато се замислих сериозно върху този проблем, разбрах, че в приемните в Лондон има предостатъчно богатства. И е толкова лесно да ги вземеш. Първо си взимах по нещичко и бързо го продавах, още преди някой да разбере, че предметът липсва. Но тогава видях колко много, много повече може да се спечели. Все пак трябваше ми време, а затова и място, където да крия плячката. И тогава се сетих за тези пещери.
— Но Сейнт Джъстин залови бандата ви.
— Заради теб — студено каза Ръштън. — Ти съсипа новите ми планове точно както Диъдри съсипа стария ми план. Ти се омъжи за човека, който трябваше да направи моята Диъдри графиня. Ти го спаси от наказанието, което трябваше да изтърпи според присъдата на обществото. Ти развали всичко!
Ръштън вдигна пистолета.
Хариет почувства как устните й пресъхват. Тя отстъпи назад, макар да знаеше, че няма къде да избяга. Ако първият му изстрел не улучи, би могла и да успее да се добере до входа на прохода, преди той да зареди отново или да я хване, но знаеше, че почти няма вероятност да избяга.
— Ако ме убиете, няма да постигнете нищо — прошепна Хариет. Отстъпи още една крачка назад. Беше чувала, че пистолетите са доста неточни, освен когато се използват от съвсем близко разстояние. Колкото по-далеч се намира от Ръштън, когато дръпне спусъка, толкова по-големи шансове има първият му изстрел да не улучи.