Хариет сияеше.
— Благодаря. Нямам търпение Фелисити и леля Ефи да дойдат на чай днес следобед — тя прелисти страниците, дока то стигна до собствената си статия. — Май не вярваха, че това ще бъде отпечатано.
— Осмелявам се да кажа, че това несъмнено ще е основната тема за разговорите на колекционерите за доста дни напред — каза графът. — Ще възникнат много спорове относно съществуването на подобно гигантско влечуго. Със сигурност ще те обкръжат десетки хора, които ще искат да видят твоя звяр.
— Нека спорят — щастливо рече Хариет. Тя погледна Гидиън. — Аз си знам, че моят звяр е нещо наистина много ценно и рядко.
Гидиън отвърна на погледа и от другия край на масата. Струваше му се, че би могъл да се удави в морето от любов, което виждаше в очите й. Отново се зачуди как е могъл да живее през онези дълги, мрачни години, заровен в собствената си пещера.
Но Гидиън знаеше каква е истината: през онези пусти и тъмни години, преди да срещне Хариет, той просто е съществувал. Не бе изпитвал нито радост, нито надежди и очаквания за бъдещето, докато тя не го бе освободила. Тя го изведе навън, под слънчевата светлина, точно както бе освободила костите на древния звяр от каменния им затвор в скалите.
— Твоят звяр не би значел нищичко без теб, скъпа — нежно рече Гидиън. — Все още щеше да е заключен в оковите на камъка.
Два месеца по-късно Хариет роди без никакви усложнения едно здраво момченце. Скоро стана ясно, че синчето ще има златистокафявите очи на баща си, както и неговия ръст и сила. Бебчето също така проявяваше доста силен характер и невероятно твърдоглавие, които не изненадаха абсолютно никого.
Когато Гидиън положи крещящото човече в скута на Хариет, тя го погледна с насмешлива тъга.
— Опасявам се, че ние двамата сме създали истинския Звяр от Блекторн Хол, милорд — оплака се Хариет. — Само чуй свирепия му рев!
Гидиън се засмя, по-щастлив, отколкото бе предполагал, че може да бъде.
— Ти ще го опитомиш, любов моя. Определено имаш страхотен подход към зверовете.