— Няма защо да бъде. И без това цял живот ще трябва да се препъвам във влюбени мъже — докато остарее и се отдаде на един или повече от боготворящата я тълпа.
— Тогава заключи сърцето си и просто остави тялото си да блаженства в притежанието на такава хубава жена.
В тона на Роджър имаше някаква острота, което стресна Тейър. Но нямаше време да открие коя е причината за това. Беше ангажиран в серия от представяния на Байард Рауйе и лорд Едгар Рауйе — брата и чичото на младоженката. Някои приглушени забележки между членовете на семейството му подсказаха коя е Маргарет. Казаха му, че тя всъщност е причината, поради която съпругата и децата на Едгар не присъстваха на сватбата. Беглото съжаление се отнасяше по-скоро до отсъствието на децата на Едгар.
— Джон и Фулк не са ли пристигнали още? — попита Байард.
— Не — отговори баща му. — Изпратиха съобщение, с което обясняват закъснението си. Можем само да се надяваме да пристигнат навреме, за да присъстват на бракосъчетанието.
— Сигурен съм, че ще успеят. — Байард намигна на Гита. — Отново смяна на младоженците, както виждам.
— Така изглежда. Робърт малко е поизбързал, като се е обявил за наследник. Вестта за кончината на сър Тейър е преувеличена.
Байард се изкиска и Тейър погледна деликатната си булка. Сигурен беше, че долови сарказъм в думите й. Но тя изглеждаше толкова сладка, че трудно можеше да се упрекне в остър език. Пълната невинност в погледа й обаче го направи определено подозрителен. Без да даде израз на почудата си, реши да обмисли въпроса по-късно.
Остави разговора да се води около него, като слушаше само с половин ухо. Отново се замисли за положението, в което се озова, и се опита да обмисли какво му предстои. Затова му беше необходимо известно време, за да схване отговора на Гита при споменаването на утрешната женитба.
— Ще видим — измърмори тя. — Може утре да се събудим и да открием, че младоженецът си е плюл на петите.
Тейър се обърна към нея и я изгледа твърдо:
— Ще бъда тук. Не късам връзки по този начин.
— Извинете! — Тя постави ръката си на сърцето с подчертано драматичен жест. — Романтиката се носи във въздуха днес.
Роджър се задави с питието си. Маргарет го тупна по гърба, хихикайки. Тейър обаче не се развесели. Погледна чашата с вино в ръката на Гита. Блесналите й очи и силната руменина по бузите показваха, че е пийнала доста. Протегна ръка да вземе чашата й, но установи, че освен саркастична, младоженката е и упорита.
Гита стисна здраво чашата си, когато Тейър се опита да й я отнеме. Погледна първо към него, след това към чашата. Вътрешният й глас казваше, че наистина е пила повече от достатъчно, но друг глас викаше за още. Нямаше намерение да се отказва от виното. От него се чувстваше добре, то успокояваше напрежението от обидното отношение на младоженеца.
Като видя как Гита погледна ръката на Тейър, Маргарет бързо подаде на Роджър един бонбон.
— Щом си отвори устата, напъхайте й го.
— Но защо? — Роджър не беше убеден, че трябва да изпълни странната молба.
— Няма време да обяснявам. Ето. Сега — бързо!
В момента, когато Гита се готвеше да забие зъби в ръката на Тейър, устата й се оказа запушена с бонбон. Опита се да види нежелания сладкиш, който се подаваше наполовина от устата й. Когато чу тихия смях на Маргарет и сърдечния кикот на Роджър, разбра, че братовчедка й е виновна за невъзможността да нанесе някакво поражение на Тейър. Втренчена в него отблизо, тя бавно задъвка бонбона.
Макар че не му беше лесно, Тейър прикри веселието си. Усети, че е най-добре да скрие усмивката, която напираше на устните му. Единственото нещо, което трябваше да иска от съпругата си, беше послушание. Почувства, че трябва да й даде да разбере това още от самото начало, но баща й му отне тази възможност.
— Гита, детето ми, защо не покажеш градините на сър Тейър? — Джон Рауйе погледна Тейър и си помисли, че е твърде мрачен за дъщеря му, но се надяваше, след като останат малко време насаме, нещата да се оправят. — Жена ми настояваше за тях. Единствената им задача е да радват окото. Отначало мислех, че това е глупаво, но постепенно много ги обикнах.
Усетил намеренията му, Тейър измърмори:
— Може би е по-добре да го направим през деня.
— Няма защо да чакате. Градините са добре осветени и от факлите, и от лунната светлина.
Въпреки опиянението от виното, Гита бързо схвана намеренията на баща си. Точно се канеше да му отговори, че не чувства никаква необходимост да опознае навъсения младоженец, когато видя, че Тейър отправя към Роджър умолителен поглед. Роджър въздъхна, но стана. Докато Тейър й помагаше да стане, Гита кимна на Маргарет. Ако Тейър държеше да има компания, тя също искаше това. Маргарет се надигна с нескрита неохота.