Когато Бек дойде да целуне братчето си на прощаване, а после и нея, събра сили, за да му се усмихне и да го целуне спокойно. Не й се искаше да го пуска. Та той беше още малко момче! Запази това желание за себе си. За да стане момчето рицар, трябва да получи подходяща подготовка и всяка битка бе част от това трудно и болезнено обучение. Ако се опита да го задържи в Ривърфол само заради безопасността му, ще го унижи дълбоко в собствените му очи. Докато го изпращаше с натъжен поглед, реши, че в момента трупа полезен опит. Някой ден ще има същата нужда от сдържаност и самообладание заради Еверард и другите синове, които щеше да роди, ако Господ ги благослови.
Видя Тейър да се приближава и бързо се помоли да прояви същото спокойствие и сдържаност, както при сбогуването си с Бек.
— Не бива да оставаш навън прекалено дълго, скъпа — измърмори Тейър, като пристъпи до нея и плъзна ръката си по раменете й.
— Хм — поклати неодобрително глава Една, — няма кой да й налее ум в главата.
Гита не обърна внимание на забележката й и се усмихна несигурно на Тейър:
— Детето е много добре повито и студът не е страшен за него. Твоят син и аз искаме да ти пожелаем Бог да е с тебе и лек път. И най-вече — прибави тя с известна настойчивост, — скорошно и славно завръщане.
— И аз това искам най-много, сладка моя Гита. — Целуна я нежно. — Ще разгоним тези шотландци като подплашени зайци и ще се върнем, преди да сте успели да почувствате липсата ни.
— Съмнявам се. Няма да сте стигнали даже Бъруик, и вече ще ми липсваш — промълви тя и се намръщи, когато той се засмя. — Ще се наложи да използвам горещи тухли в постелята, за да се топля.
— Стига те да са единственото, което ще вкараш в леглото си! — подразни я той, после целуна детето по челцето.
— Ще трябва да са доста обемисти камъни, за да получа усещането за мъж-планина — продължи тя.
— Планина? — опита се да изглежда засегнат, после се удари леко с юмрук по гладкия стегнат корем.
— Да, планина! — Опря глава на гърдите му, прегърна го през кръста и се притисна силно до него. — Ще се пазиш много, нали? — Закле се мълчаливо това да е единствената проява на недоволство и женска слабост.
Като внимаваше да не притисне твърде силно детето помежду им, той я привлече още по-близо до себе си. Изпълни го задоволство, като разбра, че не е толкова спокойна, колкото се опитваше да покаже. За момент си беше помислил, че приема раздялата им малко по-хладнокръвно, отколкото му се нравеше. Макар и да не желаеше сълзи и плач, веселото й и закачливо поведение досега също не му допадаше особено.
Тя вдигна очи към него и погледите им се срещнаха. Както винаги, когато я гледаше, усети странно стягане в гърдите си. Беше по-красива от всякога. Няколко кичура коса, осветени от слънцето, немирно се бяха изплъзнали от прическата й, а прекрасните й лъчисти очи бяха замъглени от безпокойство за него. Само един глупак можеше да я остави, каза си наум и реши, че след изпълнението на тази задача ще я оставя сама много по-рядко. Целуна я нежно по устните, после отстъпи назад.
— Ще се пазя, доколкото е възможно, Гита. Ти също се пази. — Намигна й закачливо. — Очаквам да те намеря в добро здраве и напълно възстановена, когато се върна.
Тя успя да се усмихне. Стоеше тихо и гледаше как се отдалечава. Задържа погледа си чак докато тежките порти на Ривърфол се затвориха зад него. Обърна се, за да се прибере, и в този момент Маргарет прелетя край нея. Гита я извика, но тя не й обърна внимание. Въздъхна, осъзнавайки, че Маргарет сигурно е толкова разстроена, колкото и самата нея. Като се прибра в покоите си, пожела Маргарет да се отърси от мъката си в най-скоро време. Щяха да имат нужда една от друга, да се поддържат и подкрепят, за да не униват духом, докато очакваха мъжете си да се завърнат.
— Къде е Маргарет? — обърна се Гита към Една, когато момичето дойде, за да поеме грижата за Еверард.
— Пак се е качила на стените.
— Това продължава вече прекалено дълго. Къде ми е наметката?
Една се втурна да помогне на господарката си да се загърне срещу ледения нощен въздух и измърмори под нос:
— Тя е младоженка.
— И аз не чак толкова отдавна бях младоженка. Една, нямам намерение да я укорявам. Е, поне не много. Но тя се омъжи за рицар. Трябва да се научи да понася тези отсъствия. Рискува да навреди не само на себе си, като се разболее от мъка, а и на Роджър.