— Удоволствие ли? Да, макар че отначало ме хвърляше в ужас. Когато те видях за пръв път, се почувствах така, сякаш невидима ръка се протегна и сграбчи сърцето ми. Усещам това присвиване всеки път, щом те погледна. — Проследи нежно с пръсти деликатните очертания на лицето й. — Ах, Гита, как можеш да обвиняваш бедния си мъж, че се е съмнявал дали ще може да задържи този свой безценен дар от съдбата? Всяка сутрин, когато се събудя и те намеря в обятията си, се питам дали не сънувам. Същото чувство изпитвам и когато се разтапяш от моето докосване. Струва ми се, че е станала някаква огромна грешка, всеки момент ще дойде някой да я поправи и да те отведе от мен.
Бе трогната от всичко, което й каза, но насочи вниманието си към онези негови думи, които я хвърлиха в истинско недоумение.
— Страхувал си се от мен? — Това й се струваше толкова невероятно, че чак се изправи рязко, за да го вижда по-добре.
— Да. — Той се излегна удобно на гръб, без да сваля ръката си от кръста й.
— Но аз съм само жена! Дребна при това.
— Гита, ти можеше да ме нараниш много по-жестоко, отколкото всеки мъж с меч, стрела или боздуган.
Беше доста учуден, че го гледа с израз на пълно изумление. Не беше казал нищо особено шокиращо или многозначително. Слабостта му към нея бе болезнено ясна, беше уверен в това. Пикни например определено го беше разбрал.
— Ти ме обичаш — още докато думите се процеждаха накъсано от устните й, тя потрепери от страх, че може и да греши.
— Разбира се, че те обичам. — Подхвана я, когато тя се хвърли в ръцете му, после се намръщи, като усети подозрителна топла влага там, където лицето й бе притиснато до гърдите му. — Мили Боже, Гита, не плачи!
— Не плача — излъга тя и се опита да го прегърне с цялото си тяло. — Значи най-накрая успях да докосна сърцето ти. Чувствах се толкова отчаяна, защото ми се струваше, че никога няма да успея, а и не знаех вече как да постъпя.
— Вероятно си знаела. — Внезапно разбра, че тя е изпитвала същата неувереност в неговите чувства, както и той в нейните. Обгърна я още по-здраво в ръцете си.
— А ти щеше ли да знаеш какво чувствам, ако не бях ти казала?
— Не. Имах нужда от думите. Знаеш кои имам предвид — промълви той — онези, които захвърли в лицето ми в големия салон.
— О? Че си най-глупавият мъж в Англия ли? — Усмихна се и плъзна ръце по врата му. — Обичам те, Тейър Бек Сейтън! Обичам те, господарю мой, съпруже мой, живот мой… — Реши, че сигурно ще повтаря тези думи доста честичко, щом караха красивите му очи да потъмняват и да добиват израз, който разпалваше самата нея по-силно от всякакъв огън.
— И аз те обичам — прошепна той, като обхвана нежно лицето й с две ръце и покри устата й със своята.
Измина доста време, преди Гита да е в състояние да продума. Чувствата я задушаваха. Тази нежна целувка напълно й доказа истинността на неговото признание. Реши, че този прекрасен момент напълно си заслужава всеки миг на съмнение, страх и отчаяние, които бе изстрадала досега. Сгушена в ръцете му, с глава върху силните му гърди, тя се вслушваше в равномерния ритъм на сърцето му и знаеше, че никога не се е чувствала по-доволна.
— Кога разбра? — Любопитството се прокрадна през усещането й за тихо задоволство и тя не се стърпя да го попита.
— Мисля, че разбрах съдбата си в момента, в който те видях.
— Но кога разбра, че ме обичаш? — настоя тя и се отдръпна леко, за да го наблюдава по-добре.
— Когато Пикни те отвлече. Полудях. Не можех да правя дори това, в което съм бил най-добър цял живот — да се бия с враговете си. Никога не съм бил по-изплашен. Е, и преди това знаех, че си жизнено важна за мен, но упорито отказвах да разбера защо. — Целуна я бързо по челото. — След това непрекъснато обмислях дали и кога да ти го кажа. Когато ми роди нашия син… — Той се смръщи, понадигна глава и огледа стаята. — Но къде е Еверард?
— При жените в другото крило. Ще го видиш скоро. Сега е време само за нас. Отделям му предостатъчно внимание всеки божи ден.
— Да. — Отпусна се назад. — Докато бях далеч, съм забравил от колко много грижи има нужда едно дете. Имало е моменти, когато те ревнувах от него. Кажи, скъпа моя, кога разбра, че ме обичаш?
— От самото начало знаех, че си подходящият мъж за мен.
— Подходящ ли?
— Да, именно. Когато те представиха като този Сейтън, за когото трябва да се омъжа, изпитах чувството, че всичко е така, както трябва да бъде.
— И нямаше такова усещане за Уйлиям и Робърт?
— Не. Що се отнася до Уйлиям, аз го приех. Беше хубав и приятен. Робърт… Боя се, че бях разочарована, защото единственото силно чувство, което изпитвах към него, бе желанието да му се надсмивам, както правеха всички останали. — Той се засмя тихичко и тя се усмихна леко в отговор. — Но по отношение на тебе — никакви съмнения, никакви угризения, никакви колебания. Кога разбрах, че те обичам ли? Ами когато те раниха при първото ни пътуване насам. Дотогава много пъти се бях питала какви са чувствата ми, но едва тогава се уверих. И започнах да се чудя как да те накарам да ми вярваш и да изпитваш поне нещичко към мен. — Настани се още по-удобно в прегръдките му, като се смееше съблазнително. — Искам да кажа и други чувства, освен страстта. С нея нямах никакъв проблем.