— … се е налял с вино до безчувственост.
— А жена ти?
— В леглото е. Нея малко я е грижа как се забавлявам.
— Ах, толкова е сладко! Гърдите ти са пълни и сладки като зрели пъпеши.
Гита пое дълбоко дъх и погледна Маргарет, която набързо прикри пламналото си лице с ръце. Макар че често беше слушала за любовници, тайни срещи, изневери и прелюбодеяние, Гита ги беше отминавала просто като клюки. Родителите й се обичаха силно и тя не можеше да повярва на клюките.
Пламнала от възмущение, тя реши, че в нейния дом не може да се допуснат такива неща. Погледна развеселените мъже, скочи от пейката и се запъти зад оградата. Като чу, че тримата вървят подире й, ускори крачки. При вида на преплетените тела на земята, тя побесня. В момента, когато мъжът я забеляза и се надигна да стане, тя го ритна силно отзад. Гледаше как се опитват да се прикрият с разпилените си дрехи. Тогава им зачете лекция, подчертавайки някоя и друга дума с подритване на единия или на другия мерзавец. Мислеше, че разбира човешките слабости и може да прощава грешките, но това тук вече беше прекалено. Това, че някой си позволява да върши такова безочливо прелюбодеяние в новите градини на баща й — гордостта и радостта на майка й — беше повече, отколкото можеше да понесе.
Вече облечена напълно, жената се ядоса на Гита:
— Вие какво знаете за любовта?
— А вие обичате ли този негодник?
Макар че според нея жената е глупачка, ако наистина го обича, Гита беше готова да смекчи присъдата си, в случай че става дума за любов.
Жената се поколеба и когато проговори, в гласа й липсваше убеденост:
— Ами, разбира се, обичам го.
— Глупости! Добавяш и лъжа към греховете си. Върви при законния си съпруг, където ти е мястото.
— Виждали ли сте някога моя съпруг? — подметна жената.
Гита се замисли за миг, после кимна.
— Истина е, че няма такова хубаво лице и фигура като тази свиня тук, но е чист, здрав, всичките му зъби и косата са на място. А има и весел нрав. Можеше да бъде много по-зле. Хайде да ви няма, ставате досадни.
Малко се изненада, когато двойката се подчини на настойчивата й команда.
— О, Гита! — измърмори Маргарет, след като двамата си тръгнаха. В гласа й звучаха обич и веселие. — Трябваше да ги оставиш.
— Но, Маргарет, майка ми често се разхожда тук с баща ми. — Макар че бузите вече го боляха от усилието да преглътне напиращия смях, Тейър все още успяваше да се владее. Гита гледаше в земята, като че ли любовниците бяха оставили петно, замърсило градината за вечни времена. Беше красива в своя гняв. Но щом двойката се скри от погледите им, двамата с Роджър избухнаха в неудържим смях.
Гита бавно се извърна към Тейър, привлечена от неговия смях — дълбок, сърдечен, но и с нещо момчешко в него, много заразителен. Откри, че и Роджър се смее така и това развеселява Маргарет. Бегло й мина мисълта дали смехът на Роджър изпълва с топлина Маргарет така, както смехът на Тейър стопля нея.
— Предполагам, че беше глупаво от моя страна да се намесвам — промълви тя и се приближи до него.
Беше седнал на земята — облегнал гръб на едно дърво.
Когато тя се отпусна до Тейър, Роджър стана внимателно, хвана ръката на Маргарет и двамата се отдалечиха. Очевидно баща й не беше единственият човек, който чувстваше, че двамата с Тейър трябва да останат малко насаме. Макар че не направи нищо, за да ги спре, чувствата й бяха раздвоени. Смехът някак си беше омекотил Тейър, беше го отпуснал. Но тя не знаеше какво да каже, какво да направи. За първи път, откакто се помнеше, се почувства нервна, почти свенлива.
Знаеше, че отчуждеността му може да се върне. Тя вероятно се дължеше на много причини. Шокът от факта, че се озова сгоден за нея, обаче не беше истинската причина. Но тя просто не знаеше как да я открие.
От напрежението да измисли как да започне разговора я заболя главата. Никога преди не беше имала такъв проблем. Единствената трудност досега беше да поддържа разговора лековат, така че от устата на никой мъж, освен на годеника й, да не излязат думи за любов или желание. Натъжи се и въздъхна. Тук нямаше да има такъв проблем. Трудно й беше да не мисли за тези капризи на съдбата. За първи път изпитваше искрено желание да чуе сладките думи на любовта, но беше сигурна, че мъжът до нея няма да ги изговори.
Тейър изучаваше момичето до себе си. Когато то вдигна поглед към него, не видя притворство в широко отворените очи. Красотата й не беше белязана дори от зрънце суетност. От нея лъхаше някаква атмосфера на грижливо пазено дете. Въпреки това той се беше вкопчил в своите опасения, страхуваше се да се освободи от тях. Само веднъж беше допуснал това и никаква рана, понесена в бой, не можеше да се сравни с болката, която последва.