— Те само ще отидат другаде — говореше с нежен глас, не искаше да си помисли, че й се присмива. — Може да сте направили нещата по-трудни, но не сте ги спрели.
— Това наистина ми мина през ума. Те положително са обречени да идат в Ада.
— Гита, това нещо често се върши. Жените си намират любовници, мъжете имат изгори…
— Родителите ми не вършат такъв грях. Придържат се към клетвата, дадена пред Бога. Да, знам, че верността им се поддържа от любовта.
— Всеки, който ги срещне, може да види това. Те са щастливи. Но не всички хора са така, затова си намират любовници.
— Ха, любовници. Партньори в похотта. В тази двойка нямаше любов. Ето, в това именно е грехът. — Изведнъж през главата й мина мисъл, от която се вцепени. — Ти ще имаш ли любовници?
В първия миг той се изкуши от мисълта да й даде урок за нахалството й. Това беше тема, която съпругата трябва послушно да избягва. — Но Гита беше някак мило незапозната с живота. Тя все още вярваше в светостта на брака. Реши, че не е време за лекции. Знаеше също, че докато му е вярна, няма да му е трудно и той да й бъде верен. Сексуалният му апетит беше силен, но не изискваше разнообразие. Ако Гита внесеше топлина в леглото им, нямаше да има нужда да кръшка.
— Не, освен ако ти не доведеш любовник в леглото си. — Затаи дъх при красотата на усмивката й.
— Тогава най-добре напиши прощални писма на всички твои любовници и изгори.
— Нямам такива. — Неверието в погледа й беше опасно ласкателно. — Жените, които познавам, първо проверяват здравината на монетите ми. — Изсмя се леко на съмнението в очите й, след това отново стана сериозен. — Познаваше ли Уйлям добре?
— Не, не добре. Прекарахме само няколко часа заедно. Чудиш се дали скърбя? — Той кимна бавно. — Не го познавах достатъчно добре за това. Почувствах само мимолетна скръб от загубата на един млад и здрав мъж.
— Да, и при такива странни обстоятелства.
Говореше разсеяно, мислите му бяха свързани с тяхната близост и изолираност от всички останали. Красотата й беше от категорията, често възпявана от поетите. Съзнанието, че скоро ще стане негова по законите на Бога и на краля, повдигаше настроението му. Протегна ръка и докосна блестящата й коса. Погледът му се втренчи във вдигнатото й нагоре лице, в пълните, подканващи устни.
Въпреки че разпозна смисъла на изражението на лицето му, Гита не почувства обичайния подтик да отстъпи.
— Ще ме целунеш ли?
— Винаги ли си така смела с въпросите си?
— Казват, че да. Но мисля, че и виното поразвърза езика ми. И така?
— Предложението много ми допада. — Поглади бузата й с кокалчетата на ръката си. — Уйлям целувал ли те е?
— Да. И се наложи един-два пъти да издърпам ушите му. Беше доста смел в ухажването.
Тейър лесно можеше да си представи как братовчед му се е държал с такава красавица и леко се усмихна.
— А Робърт?
— Току-що бях сгодена за него, когато ти пристигна. Ако искаш списък — подразни го тя, — трябва да си призная, че опитът ми с целувките е доста оскъден. Заливана съм обаче с потоп изгаряща стомаха поезия.
Язвителността й го накара да се намръщи.
— Виното прави езика ти остър.
— Страхувам се, че тази беда не е от виното. — Гледаше го с очакващ поглед, пълен с желание. Беше любопитна да узнае как ще се чувства от целувката му.
Тейър забеляза този поглед и поклати глава учудено. На лицето му се изписа леко глуповато изражение, когато я обгърна с ръце. Възбуждаше го фактът, че е обект на нейното внимание. Твърдо си каза, че това ще е преходно удоволствие, което ще изчезне, когато стане светска дама, но и тази мисъл не намали възбудата му.
Потърка устните си в нейните, поглъщайки трепкащата топлина. Когато тя обви врата му с нежните си ръце и свенливо зарови пръсти в косата му, той притисна по-силно устните си в нейните. Но щом се опита да проникне с език в устата й, тя се дръпна леко назад. Изгледа го с любопитство и със сянка на раздразнение, но топлотата все още озаряваше лицето й.
— В такъв момент издърпах ушите на Уйлям…
От бавното движение на ръцете му по гърба й в нея се надигна някаква остра, странна топлина.
— Предупреди ли го така, както сега мене?
Обсипа с меки нежни целувки деликатните черти на лицето й.
— Не.
Учуди се за миг колко задъхан и дрезгав бе гласът й.
— Това е просто част от целувката, скъпа. Хайде, разтвори устните си за мен. — Когато тя направи това, от устата му се изтръгна стон на наслада. — А, ето, това е красива гледка.
Устата му отново покри нейната и тя си помисли, че не е сигурна как изглежда целувката, но усещането от нея определено беше хубаво. Езикът му се плъзна в устата й, всяко негово движение засилваше топлината, която се разливаше по тялото й. Обгърна по-силно врата му с ръце, когато внимателно я повдигна и я положи в скута си. След като целувката свърши, тя се отпусна на ръката му и се вгледа в него. Страстта замъгляваше ума й, беше изумена. Чувстваше се странно напрегната.