Малкото мисли, които все още блуждаеха из съзнанието му, бяха напълно разсеяни след влизането на Гита. Дъхът му спря при вида на нейната красота. Тя се подсилваше и от факта, че Гита не си даваше сметка за нея. Приближаваше се бавно към него. Гостите непрекъснато я спираха, за да й поднесат поздравленията си. През всичкото време му изпращаше свенливи усмивки. Това намали напрежението му.
Гита се приближи до него без сянка на колебание. Чувстваше се малко нервна, но и нетърпелива. Нито Уйлям, нито Робърт бяха събудили у нея чувството, че това е най-правилният избор. Тейър го направи. Нито Уйлям, нито Робърт бяха направили мечтите й чувствени. Но Тейър Сейтън го направи. Тези мечти събудиха някакво любопитство в нея. И когато постави ръката си в дланта на Тейър, знаеше, че очаква настъпването на брачната нощ, въпреки страховете, породени от неопитността й.
Церемонията отне по-малко време, отколкото очакваше. Предположи, че удоволствието я е лишило от реалното чувство за време. Цялото й внимание беше приковано върху свещеника и върху думите, които той произнасяше. Чуваше дълбокия глас на Тейър, който повтаряше клетвата. Беше коленичила до него, изпълнена със съзнанието, че каквито и беди да дойдат, това е мястото, отредено за нея. Когато празненството я раздели от Тейър, установи, че това я раздразни.
Тържеството беше вече доста напреднало, когато Роджър успя да остане за миг насаме с Тейър:
— Хубава булка, Тейър.
— Никой не може да оспори това.
— Но на теб би ти се искало да е по-обикновена.
— Да, макар че много хора биха ме сметнали за луд. Даже и ти. Погледни, само от няколко часа сме женени, а тя вече е заобиколена от ухажори.
— Вярно е, но виж й очите, приятелю. Този сладък поглед често се спира върху теб, а не върху момчетата, скупчени около нея. Не бъди несправедлив. Не я осъждай без доказателства.
Тейър въздъхна дълбоко:
— Знам, че така ще е най-добре. Но това ще бъде трудна битка, която трябва да водя. Прекалено много са хората, които ще подхранват страховете ми. Прекалено често ми казват, че се женя за жена, която не заслужавам. Че притежавам нещо много по-ценно от мен самия. Това ми напомня, че ще има много мъже, които ще се опитат да откраднат съкровището ми.
— Тогава си запуши ушите.
— Това не е толкова лесно и ти сам го знаеш.
— Ако момичето търси в мъжа само хубаво лице, просто не заслужава нито тревогите, нито болката ти.
— Знам — измърмори Тейър с очи, впити в Гита, а вътрешно се молеше да запомни тези мъдри слова.
Лицето, което Гита непрекъснато търсеше в тълпата, изглеждаше на мнозина далеч не толкова красиво — факт, който много от тях се смятаха за длъжни да й съобщят. Тя се усмихваше и се държеше вежливо с младите мъже, които я обсаждаха, но очите й следяха Тейър. Как ли не се опитваше да му даде знак, че иска да я измъкне от този кортеж, но все не успяваше. Накрая потърси с поглед баща си за помощ. Той се оказа по-досетлив и скоро я освободи.
За съжаление обаче не я заведе при Тейър, а я остави при група млади жени. Маргарет беше там, което й достави удоволствие, но това скоро се оказа единственото приятно нещо. Само Маргарет държеше езика зад зъбите си. Другите й досадиха с желанието си да й изкажат съчувствие за лошия избор на младоженец. Въпреки усилията си да остане спокойна и да не им обръща внимание, Гита усети как в нея се надига гняв.
Възгрозно момиче на име Ан въздъхна тежко:
— О, ти си толкова смела! Колко добре приемаш злощастията на съдбата!
— Не съм срещала никакви злощастия.
Гита процеди думите през стиснатите си зъби, но това не скри яда й.
Братовчедка й Изабел заговори с мазен, фалшиво успокоителен тон:
— Не е нужно да скриваш как се чувстваш. Той е такъв дървеняк. Така ужасно рижав.
Гита изсъска, като чу да наричат Тейър тромав кретен:
— Той е добър и силен мъж. Смелостта му е многократно доказана.
— О, никой не се съмнява в това — вметна нахална блондинка на име Едуина. — Но след сладкия Уйлям? Колко ли ти е болно да се окажеш омъжена за мъж, напълно лишен от грация и красота? Но бъди сърцата, скъпа Гита. Мъж, който е така обвързан за сабята си, рядко живее дълго.
Точно в момента, когато вдигна чашата си с вино, за да я излее върху главата на Едуина, някой я сграбчи за китката. Не остана доволна от намесата на брат си Фулк и го изгледа ядно, докато отнемаше чашата от ръката й. Не протестира обаче, когато Фулк я отведе настрани от групата.