Тейър, който наблюдаваше, макар и крадешком, своята съпруга, видя кратката схватка. Той ги последва, когато Фулк изведе сестра си настрани от групата, а Маргарет се присъедини към тях. Гита се обърна и го изгледа, когато се изравни с нея, и бесът, помрачил очите й, го стресна. Любопитен беше да узнае причината за него.
Фулк поклати глава, но смехът, който го напушваше, не позволи на гласа му да прозвучи строго:
— Тц, тц, тц, скъпа сестричке, не е хубаво да заливаме гостите си с вино.
— Или трябваше да я залея, или да избода очите на кучката!
Гита грабна отново чашата си с вино.
— Ама че език! — Фулк извърна очи в престорено недоволство.
Маргарет галеше успокоително ръката на Гита.
— Те просто завиждат. Иска им се това да е тяхно празненство.
— Аха — измърмори Тейър и бавно повдигна ръката на Гита до устните си. — Точеха си езиците на теб, така ли?
Леко успокоена, Гита огледа едрия мъж, когото вече можеше да нарече свой съпруг. Силната му ръка лесно обхващаше нейната, но допирът й беше нежен. Нежност светеше и в хубавите му очи, наситенокафяви, блестящи и меки. Забеляза колко дълги и гъсти са тъмнокестенявите му мигли.
— Да, но трябваше да знам, че човек не бива да обръща внимание на такава глупост. Страхувам се, че нравът ми е доста буен. — Погледна подигравателно Фулк, който се заливаше от смях. — Не обръщай внимание на този глупчо — каза на Тейър и отпи от виното си.
Започнаха да се шегуват и Роджър скоро се присъедини към тях. Тейър реши, че каквито и тревоги да са го сполетели, сред тях не беше тревогата за това, в какво семейство е влязъл. В него съществуваше близост, която бързо се разпростираше и върху новите членове. Това беше голяма придобивка. Някое размирно семейство, раздирано от вътрешни борби и алчни раздори, можеше да се превърне в доживотно проклятие за мъжа. Въпреки че беше прекарал съвсем малко време в тяхната компания, Тейър вече знаеше, че може да разчита на семейство Рауйе. Искаше му се да има самочувствието, което беше нужно, за да се довери и на Гита.
Скоро започнаха танците и Тейър разбра, че Гита обича да танцува. За съжаление той толкова рядко имаше възможност да танцува, че не беше уверен в уменията си. Покани я няколко пъти, за да избегне неприятното изживяване да я преотстъпва на многото млади мъже, които я зяпаха така алчно. За да не им позволи да се намесят, той се обърна към своите хора. Те й партнираха с най-голямо удоволствие. Тейър им вярваше безрезервно и така можа да й позволи удоволствието да се натанцува, а на себе си да достави насладата да я наблюдава.
Почувства облекчение чак когато дойде времето за спалната церемония. Тя трябваше де се извърши от малка, подбрана група. Престоят им в спалнята беше кратък, а закачливите им бележки — не много фриволни. Веднага щом вратата се затвори след тях, Тейър се извърна да огледа младоженката.
Гита беше смутена, макар че я показаха пред групата съвсем за малко. Притискаше чаршафа около тялото си и се мъчеше да спре изблика на червенина по бузите си. Когато Тейър й подаде чаша вино, тя му хвърли само бегъл свенлив поглед и я пое.
— Страх ли те е, Гита? — измърмори той и протегна ръка да погали гъстите й къдрици.
— Не. Да. Ох, Боже, не знам. Не съм свикнала да ме гледат — прошепна тя. — Не ми се понрави много.
Помисли си, че и на него не му се понрави. Беше избрал за свои свидетели Роджър, Мърлийн, Рив и Тор. Бяха изгледали Гита с широко отворени изумени очи. Остана доволен, когато й разрешиха да се мушне под завивките секунда след като свали робата си. Чувството за притежание вече беше силно назряло в него, колкото и да му беше неприятно.
— Бяха само роднините ти. Десетте мъже, които избрах, са най-близките ми, почти родственици, като оставим настрани онзи глупак Робърт. Те са с мен от началото, бихме се рамо до рамо много години. Безброй са случаите, когато сме си спасявали живота един на друг. Това е нещо, което се прави само веднъж, сладурче, и вече мина.
Тя кимна и се отпусна малко. После го погледна, а в ума й проблеснаха думите на Едуина.
— Ще продължиш ли да живееш от сабята си?
— Не, сега имам имоти. Не е нужно. Вече имам покрива и хляба, за които съм се бил. Но все пак мъжът трябва да се бие от време на време, малка моя, независимо дали за краля, или по собствени причини. Като знам в какво място живеем, не вярвам сабята ми да ръждяса от неупотреба. А и имотът, който ти ми носиш, е още по-близо до разбунените земи на Уелс от моя. Помолих хората ми да останат като мои наемници.
Усмивката на облекчение, с която го дари, беше почти достатъчна, за да го накара никога вече да не вдигне сабя. Прокара ръката си по оголеното й рамо. Кожата беше топла и мека като най-фина коприна. Миглите й бяха дълги, гъсти, светлокестеняви, обрамчени със злато. Когато сведе погледа си и се спуснаха над зачервените й бузи, той се наведе и целуна малкия й прав нос.