За миг го обзе чувството за вина, като си спомни жената, която си беше купил съвсем наскоро. Отхвърли го. Нали по това време не беше сгоден и дори не предвиждаше такова нещо? А може би така беше най-добре? Кръвта му беше кипнала от желание за Гита. А искаше да я въведе в тайните на брачното ложе бавно и нежно. Ако беше стоял без жена дълго време, това щеше да е много по-трудна задача, отколкото сега.
Пое празната й чаша и я остави настрани.
— Ще се постарая да не те нараня, Гита.
— Знам, че трябва да заболи малко. Прислужницата ми Една беше съвсем точна в обясненията.
— Прислужницата ти? — засмя се той и нежно я притисна да легне долу. — Майка ти не говори ли с теб за това?
— Да — гласът й потреперваше и издаваше нервност, — но така мънкаше, че от приказките за дълг и скромност разбрах съвсем малко. Точно разказвах за това на Маргарет, когато Една се разсмя. Тогава разбрах, че тя знае тези неща и я накарах да ми каже.
— Прислужницата — промърмори той. — Да, ти ще се нуждаеш от прислуга. Дали тази Една би искала да се присъедини към нашето домакинство?
— Не виждам защо да не иска. Тя няма нито роднини, нито любовник тук, които да я задържат. Много е светло — изписука, когато той започна да отмята завивката настрани.
Тейър предпочиташе да е светло, но знаеше, че е най-добре в момента да пощади свенливостта й. Надигна се да изгаси всички светлини, освен двете свещи до леглото. Когато се връщаше, усмихна се лукаво на широко отворените очи, с които го гледаше. Вътрешно потреперваше. Вече бяха женени. Трябва да свиква с вида му. Не можеше да направи нищо, за да го подобри.
Въпреки че беше пламнала в руменина, Гита наблюдаваше Тейър. Знаеше, че е предубедена, но го намираше красив. Яркото окосмяване и раните от битките не я отблъскваха. Погледът й се спусна по широките му рамене, стегнатата талия, тесните бедра и дългите мускулести крака. Тялото му беше стройно, силно, излъчваше животинска грация. Беше силно възбуден. Не можеше да не се запита дали ще го побере. Въпреки усилията да прикрие страха си, погледна го малко изплашено, когато се мушна при нея. С неохота отпусна завивката, щом той се пресегна към нея.
Тейър искаше да надмогне уплахата й, но чувстваше, че не е лесно да контролира собствения си нагон. Убеди се в това, когато отхвърли завивката, за да огледа жена си на мъждукащата светлина на свещта. Свенлива розовина се беше разляла по млечнобялата й кожа, ръцете й изпърхаха, опитвайки се да прикрият разголеното й тяло. Нежно, но твърдо той я хвана за китките и задържа ръцете й отстрани на тялото, попивайки с поглед деликатната му красота.
Розовите зърна на едрите й гърди се втвърдиха под погледа му. Талията й беше толкова тънка, че можеше да я обхване с ръце. Нежно извитият й ханш преминаваше в стройни, добре оформени, дълги крака, въпреки ниския й ръст. Погледът му се спря върху гнездото от златни къдрици в сгъвката между красивите бедра. Пое дълбоко дъх и вдигна поглед отново към лицето й.
— О, Гита, моя женичке, ти си наистина красива! — измърмори с удебелен глас и се наведе да я целуне.
Тя бързо обви ръцете си около врата му и разтвори устни за него без колебание. Когато тялото му покри частично нейното, Гита потрепери. Усещането от допира на плътта им събуди тръпки по цялото й тяло — от главата до петите.
Ръцете му започнаха леко да галят гъвкавите извивки на тялото й. Целувките му я отнасяха в някакви непознати светове. Когато положи ръка върху гърдата й, долови нежен стон, подобен на мяукане. Мазолестата ръка с дълги пръсти започна да гали зърното, докато допирът стана почти болезнен. Имаше чувството, че някакъв течен огън се излива във вените й. Когато устата му се отдели от нейната, тя издаде лек вик на протест, който бързо прерасна във вик на наслада, щом топлите му устни докоснаха силно пулсиращата вена в основата на врата й и езикът му започна да я гали с нежни потърквания.
Усетил лекото потреперване, докато обсипваше с целувки ключицата й, той каза:
— Ще бъда нежен с теб. Довери ми се, Гита.
— Доверявам ти се — прошепна тя с глас, дрезгав като неговия.
Погледна лицето й и не откри никакво лукавство.
— Тогава защо трепериш от страх, малка моя?
— Не е от страх. — Трудно й беше да говори, докато той продължаваше да си играе с гърдите й, а допирът му изсмукваше всички ясни мисли от главата й. — Не знам какво точно ми става.