Мълчанието продължи дълго и Тейър стана неспокоен. Изплаши се, че може да е отблъснал Гита.
— Е, твоята прислужница Една истината ли ти беше казала?
— Да, но… — внезапно спря.
Страхуваше се, че може да го отврати, ако каже твърде много и ако говори прекалено смело за неща, за които жената трябва да мълчи.
Той се беше стегнал в очакване на думите й и паузата й малко го раздразни.
— Но какво?
Нямаше голямо желание да чуе как тя ще изкаже отвращението си, но трябваше да научи какви са истинските й чувства.
— Не мисля, че трябва да говоря за това.
— Гита, кажи ми — какво има?
Пое си дълбоко дъх с надеждата, че няма да бъде наказана, ако каже истината.
— Една ми каза истината за това, какво ще стане. Мама ми каза, че това е мой дълг, необходима част от брака, за да се родят наследниците. Но никой не ми каза, че това ще ми хареса, а то ми хареса много. — Страхът от неговата реакция на смелите й думи започна да изсмуква силата на гласа й. — Не би трябвало да говоря за това, не е прилично една дама да го харесва или да казва, че го харесва.
Усети в тялото му да се промъква напрежение. Сърцето й подскочи. Колко пъти я бяха предупреждавали, че говори прекалено прямо, че това не прилича на една жена. Когато най-накрая се осмели да го погледне, откри, че я наблюдава с изумление.
— Хареса ли ти? — гласът му беше малко напрегнат, защото се опитваше да задуши напушващия го смях. Даваше си сметка, че тя не би могла да го възприеме като радост.
Изчервявайки се, Гита се втренчи в ръцете си:
— Да, но не трябва да говорим за това повече.
Широка усмивка озари лицето му и той я притегли обратно в прегръдката си:
— О, мисля, че трябва, глупавичко момиче.
Като долови веселата нежност в гласа му, тя надникна изпод спуснатите си ресници.
— Значи не те притеснява това, че го харесах?
— Ще понеса някак този товар.
Устните й се извиха в подигравателна усмивка, когато видя засмяното му лице.
— Ти ме дразниш, нещастнико.
— Да. Мислите ни са се движили една срещу друга. Смятах, че актът те е отвратил, а ти си мислела, че аз ще се отвратя, защото ти е харесал. — Поклати глава. — Не знам какво може да си мислят другите мъже, но мен съпруга, която го харесва, ме устройва напълно.
— А ти — нервно прочисти гърлото си, — ти хареса ли го?
Плъзна я нагоре по тялото си, докато носовете им се срещнаха, и обхвана дребното й лице с ръце.
— Никога не ми е харесвало така. — Целуна я нежно. — Наистина толкова ми хареса, че мисля да опитам още веднъж.
Страстта й пламна отново, тялото й се изви под неговия допир.
— Веднага ли?
— Боли ли те, малка моя?
— Не, наистина не.
— Само това искам да знам.
И отново я отнесе във висините на страстта. Сега, когато вече страховете я напуснаха, тя беше по-свободна да изживее възбудата. Отдаде се изцяло на чувствата, които той подклаждаше в нея.
Този път Тейър я люби с по-малко въздържание, остави страстта му да се развихри напълно. Вече знаеше, че сигналите, които беше доловил и преди, са признаци за нейното желание. Това го опиваше, възбуждаше го така силно, както никога досега.
Зората осветяваше настъпващия ден, когато Тейър се събуди. Загледа се в дребната жена, разположила се удобно върху гърдите му. Скоро щяха да донесат брачната закуска. Чаршафите с петната от кръв щяха да бъдат огледани като доказателство за девствеността на булката и за консумирането на брака. Не му се искаше отново да се вглеждат в Гита, затова се измъкна изпод нея. Лека усмивка се разля по устните му, когато тя се усмихна насън и измърмори името му. Бързаше да вземе робите им. След като наметна своята, занесе на Гита нейната, но откри, че съпругата му трудно се буди…
— Вече е утро? — изломоти сънено, Докато я придържаше в седнало положение, за да й облече робата.
— Да, и скоро тук ще дойдат хора. Няма защо втори път да виждат прелестите ти.
— Много умно от твоя страна.
Прозя се и главата й се отпусна върху гърдите му. Успя най-накрая да я покрие с робата. Тя се засмя, като лягаше отново по гръб.
— Добре де, вярно е, че не те оставих много да спиш нощес.
— Мммм. Много малко. — Сви се в ръцете му на кълбо, затоплена и доволна.
Сънливо потърка бузата си в гъстите косми по гърдите му и остави сънят да я надвие отново. Макар че не беше мързелива, сутрешните разходки не бяха сред любимите й занимания. Но и никога преди не й бе толкова трудно да се събуди. Впрочем, помисли си със сънливо задоволство, и сънят й никога не е бил така накъсан. Сънят и брачните нощи май не са съвсем съвместими. Удоволствието да се гуши в Тейър засилваше още повече неохотата й да напусне рая на топлото легло.