— Изглежда малко се безпокоиш за това, че ще останеш рицар без имот или ще станеш управител на някой замък.
— Безпокоя се малко. Само глупак може да очаква мъж като Уйлям никога да не се ожени или да не наплоди наследници. Много по-добре е тази грижа да се падне на него, а не на мен. Това е дълг, който аз трудно бих изпълнил.
— Подценяваш се. Никога не липсва жена, която да стопля леглото ти.
— Те първо преценяват стойността на парите ми.
Тейър не обърна внимание на неодобрителното възклицание, с което Роджър посрещна горчивината, която не успя да прикрие. Приятелят му не го гледаше с очите на жена. В него той виждаше боен другар, приятел и човек, който му беше близък като брат. Не виждаше никаква беда в това, че има толкова богато червеникаво окосмяване.
В неговите очи вълмата косми по широката гръд, буйната къделя по слабините и по силните му ръце, както и дългите мускулести крака бяха просто белези за мъжественост. Мъжете гледаха на едрото му, яко телосложение като на нещо, достойно за завиждане. На много от тях им се искаше главите и раменете им да се извисяват над другите. Те не разбираха, че у дребните хубавички млади дами това предизвиква повече страх, отколкото възхищение.
Роджър не можеше да види и какво не е в ред с лицето му — отсечено така яко, както и тялото. Годините, прекарани със сабята, бяха започнали да превръщат некрасивото му лице в грозно. Когато погледнеше силно извития му, леко смазан от няколкократните счупвания нос, Роджър просто си припомняше битките, в които това беше станало. Тейър можеше да се гордее с това, че е запазил всичките си зъби, но тази гордост избледняваше при мисълта, че по тънките му устни започваха да личат раните от всички битки. Разсеяно опипа с пръст неравния белег, който прорязваше скулестата му буза. И в него Роджър не би забелязал нищо лошо, само ще си припомни славната битка, в която го бе получил.
Опита се да приведе в ред косата си, която, за зла участ, се къдреше. Дори Роджър да е прав в твърденията си, че би могъл да заплени сърцето на някоя жена, тази мисъл бе без значение за него. Той нямаше дом, в който да я подслони. Даже да открие любовта, то ще е само за да види как дават жената за съпруга на друг. Малко бащи биха се съгласили да дадат дъщерите си на безимотен рицар.
— Хайде, Роджър, помогни ми. Скоро трябва да сме на път. Горя от нетърпение да видя жената, която Уйлям нарича ангел.
Гита прекрачи прага на стаята си и шумно затръшна вратата. Хвърли се на леглото и започна цветисто да ругае. Пълните й червени устни, възхвалявани толкова често от ухажорите, бълваха всички мръсни ругатни, които знаеше. Когато познатите псувни свършиха, започна да измисля нови. Както винаги, когато се отдаваше на такъв буен изблик на гняв, накрая произнесе ругатня, която й се стори смешна. Захихика, видя как вратата се отваря, и направи гримаса на братовчедка си Маргарет, която надникна предпазливо в стаята.
— Свърши ли? — Маргарет влезе бавно и остави вратата да хлопне зад гърба й.
— Аха. Току-що напсувах всеки жив мъж в кралството. После си помислих какво би станало, ако ругатните ми се сбъднат — изкиска се тя отново.
— Понякога си мисля, че трябва да се покаеш — усмихна се леко Маргарет и положи фино избродирана рокля на леглото. — Булчинската ти рокля. Готова е най-после. Да видим как ти стои.
Гита седна и докосна нежно роклята. Оценяваше красотата й, но не беше особено доволна да я види.
— Ти си най-добрата шивачка на света. Би могла да станеш шивачка на кралицата. — Усмихна се леко, когато лицето на братовчедка й порозовя.
Всъщност, помисли си тя, Маргарет е не само хубава с големите си светлокафяви очи и кестенява коса, но вече е почти на осемнадесет години. Тя също трябва да се омъжи. Наистина не може да се цели прекалено високо, но това не означава, че няма никакви перспективи. Чичо й беше осигурил на Маргарет, единственото му незаконно дете, значителна сума за зестра. Може би, помисли си Гита, в антуража на съпруга й да се намери мъж, подходящ за нея. Трябва да се погрижи за това.
— Стига, Гита. Спри да правиш планове за мен. Веднага.
Като си придаде невинен вид, макар да знаеше, че това не й се удава, Гита измърмори:
— Не бих била толкова нахална.
— Псуваш, а сега и лъжеш. Греховете ти нарастват. Ще пробваме ли тази рокля?
— Сигурно трябва. В края на краищата, сватбата е утре. — Гита не помръдна и продължи да гледа роклята с невиждащ поглед.
Маргарет въздъхна, взе четката и започна да реши гъстата й коса с меденозлатист цвят. И намръщена, Гита беше красива, но определено не беше суетна. Маргарет смяташе, че братовчедка й заслужава по-добра участ. Беше убедена, че девойка като нея трябва сама да избере съпруга си, да се омъжи по любов.