Тейър почти беше заспал като нея, когато същата група, която присъства на церемонията вечерта, пристигна. Следваше ги прислужница с поднос с обилна закуска. Като не можа да събуди Гита, Тейър трябваше да изтърпи много пиперливи бележки. Церемонията продължи, а те останаха в леглото. За свой ужас той пламна в руменина, когато Гита измърмори името му и отново чувствено се сви в прегръдката му. Жените избягаха от стаята поруменели и кикотейки се. Тейър се подразни от много по-бавното и по-невъздържано оттегляне на мъжете.
След като най-после си отидоха, опита се да яде, все още със спящата Гита в ръце. Движенията му, както ароматът на храната, свършиха работа, както се надяваше. Гита се поразбуди. Изправи се бавно, премига няколко пъти и разтърка очите си, за да се разсъни. Беше прекрасна.
— Най-добре е да хапнеш, преди да съм изгълтал всичко.
Сънливо усмихната, тя си взе малко храна. Свенливостта беше завързала езика й и даже нежните му усмивки не можаха да го развържат. Когато остави настрани празния поднос, Гита се сгуши обратно под завивките.
Легнал на една страна, Тейър прокара леко пръсти по червенината, обагрила бузите й.
— Много си мълчалива тази сутрин. Нямали да целунеш съпруга си?
Тя внимателно обви ръце около врата му и привлече лицето му надолу. В първия момент той се наслади на срамежливата, сладка и неопитна целувка, с която го дари. След това гмурна езика си в сладките дълбини на устата й. Когато повдигна глава, вече беше останал без дъх. Изпълни го задоволство, като видя, че и тя е в същото състояние.
— Сутрин е — измърмори Гита, докато отмяташе робата му, малко недоволна от това, колко покорно звучи гласът й.
Усмихна се и смъкна робата й.
— Да, малка моя, но знам точно как най-добре да приветстваме изгряването на слънцето.
Въпреки свяна си и слабата болка, която чувстваше, тя не го отблъсна, когато я пое в прегръдките си.
— Не предпочиташ ли тъмнината?
Облегнат на лакти, той разглеждаше крехкото й тяло с неприкрит глад.
— Не, не и когато скрива такава красота от очите ми.
Погали розовото зърно на гръдта й. Изпълни го блаженство, когато видя как то се втвърди при допира му. Той искаше да я притежава отново в ярката светлина на утрото, за да се увери, че страстта й не е била просто сън. Искаше да види как откликва на милувките му, да я наблюдава без лъжовната полусветлина на свещите, която можеше да го подведе.
След ада, през който беше минал с Елизабет, се закле никога вече да не се обвързва с жена, която е красива и от благородно потекло. А сега се оказа женен именно за такава жена. Още по-лошо, чувстваше някакво предателско размекване, откликваше на всяка нейна усмивка. Когато устните му докоснаха гърдата й, почувства, че пламва. Ужасно се страхуваше, че може отново да сгреши.
Гита потрепери от удоволствие, когато той притисна с уста твърдото зърно на гърдата й и го всмука бавно. Езикът му се извиваше и галеше зърното. Ръцете на Гита се движеха по едрото му мускулесто тяло с все по-голяма увереност. Гъвкаво се извиваше под него, а ръката й се плъзна по вътрешната страна на бедрото му.
Тейър извика дрезгаво, когато ръката й достигна копнеещата ласки мъжественост. Тялото му се разтресе от удоволствие. Гита се стресна изненадана и оттегли ръката си, но той я сграбчи бързо и я насочи обратно към слабините си.
— Ох, сладка Гита, продължавай да ме докосваш! — Гласът му беше стегнат от желанието, милувките му ставаха все по-ожесточени. — Това е почти болезнено удоволствие. Ох, скъпа, милвай ме. Обвий прекрасните си пръсти около мен.
Въпреки усилията да се сдържа, страстта му ставаше все по-дива. Нейният допир го влудяваше. За радост, Гита също беше обхваната от тази треска.
Ласките му й доставяха наслада, макар че любовната игра вече граничеше с насилие. Облада я почти болезнено, но тя се отдаде напълно на насладата. Когато освобождаването й настъпи, знаеше, че той я следва.
Мина известно време, преди Тейър да възвърне чувствителността на сетивата си. Надигна се на лакти и огледа с любопитство жената, чието тяло все още беше обвито с неговото. Смръщи се, като забеляза червените белези, оставени от грубите му ласки. Но нежността, с която погали гърдите му, както и усмивката й, не издаваха яд или страх.
Гита изглади разсеяно огнените къдрици по гърдите му, като наблюдаваше как те отново се навиват. Отърка нагоре-надолу краката си в неговите, наслаждавайки се на грубата им сила. Сливането на телата им беше нещо, което я караше да тържествува.
— Чудесно е, нали?
— Чудесно? — Не беше сигурен точно какво има предвид.
— Ние сме толкова различни, а така чудесно си допаднахме!