— Да, наистина. — Погали с ръка следите от любовните ласки по гърдите й и попита: — Нараних ли те?
— Не — погледна го тя дяволито. — Започвам да се питам дали наистина мъжете, с които си воювал, са ти дали прозвището Рижия дявол. Дали не е от жените, с които си споделял леглото си.
— Чаровница! — Целуна я нежно. — Ти ме възпламеняваш, сладка Гита. Страхувам се, че губя контрол над себе си.
— Мога да те разбера.
— Можеш ли вече?
— Да. В такъв момент и аз май преставам да бъда дама.
— Е, добре. Рядко една дама може да задоволи мъж в леглото. — Леко отслаби прегръдката си — Хубаво е съпругата да бъде малко разгулна в леглото — подразни я той, легна по гръб и я притегли към себе си.
Тя се изкиска сънливо:
— Лош мъж. Трябва да ставаме.
— Почини си малко, скъпа.
— Грехота е да се лежи толкова до късно.
— Няма да липсваме на никого. Освен това трябва да направя някои планове за идните дни.
— Още една причина да станем.
— Лежи, жено. Това може да почака.
— Както наредиш, мъжо.
— Точно така трябва да се държи една съпруга.
Засмя се и се сгуши в него. Ето това са ръцете, в които можеше да се свие. Начинът по който я възбуждаха, беше подсилил чувството й за правилност на избора. Само едно нещо я тревожеше. Въпреки страстта му, усещаше някаква сдържаност у Тейър, като че ли се опитваше да запази дистанция между тях. Очевидно му трябва време. Ще направи всичко по силите си да му докаже как чудесно си подхождат. Когато сънят я обори, беше изпълнена с видения за децата, които ще им се родят, и за мирното бъдеще, което се очертаваше пред тях. Беше сигурна, че и той скоро ще сподели нейните мечти.
Загледан в жената, която лежеше удобно в ръцете му, Тейър продължаваше да чувства изумление. Въпреки треската на желанието, която го беше обхванала, той я наблюдаваше. Страстта й не беше трик на светлината. Тя наистина пламваше от неговия допир. Това беше разкошно, но и го плашеше. Сега, когато я беше въвел в радостите на страстта, можеше вече и да не бърза толкова да издърпва ушите на дръзките кавалери. Моралът, който беше показала, може би извираше повече от невежеството й. Сега вече нямаше да гледа мъжете и жените с очите на дете. Страхуваше се, че може сам да е предопределил живота си на нещастен рогоносец.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Гита беше обзета от вълнение и тъга. Отне им цяла седмица, но вече бяха готови да тръгнат. Започваше нов живот. За съжаление това означаваше да остави всичко, което познаваше и обичаше. Знаеше, че семейството й винаги ще бъде до нея, но сега нещата ще бъдат по-различни. Трябва да бъдат. Съпругът й вече ще бъде нейният свят.
Когато баща й я притисна в прегръдката си и й каза сбогом, видя сълзи в очите му. Видя ги и в очите на брат си, а майка й стоеше настрани и хлипаше на глас. От страх и самата тя да не се облее в сълзи, бързо се присъедини към Маргарет и развълнуваната Една в каретата. Когато тръгнаха, установи, че не е в състояние да гледа без сълзи в очите как домът й се отдалечава. Все пак успя да ги сдържи.
Отиваха първо в имението Сейтън. Гита беше чувала само хубави неща за него и нямаше търпение да го види. Щом приведат в ред всичко там, ще потеглят за малкото имение, което беше нейна зестра. Трудно й беше да сдържа възбудата от пътуването. През живота си беше пътувала много малко и само наблизо. Изпитваше и някакъв страх.
Погледна двадесетината мъже, които яздеха около тях, и си каза, че страхът й е глупав, Тейър и Роджър заедно с дузина мъже, които им служеха, бяха калени бойци, повечето получили рицарските си титли на бойното поле. Баща й беше допълнил свитата с още шест от своите хора — всичките силни и предани мъже. Трудно им беше да крият радостта си, че могат да яздят редом със славния Риж дявол. Знаеше, че няма от какво да се бои.
Малкото, което беше научила, потвърди думите на Една за Тейър и за неговите хора. Повечето от тях наистина бяха незаконни синове на благородници. Такива бяха и пажовете, които им прислужваха. Фактически повечето от пажовете бяха половин братя на мъжете, при които служеха.
Особено я заинтересува един от тях. Косата му беше яркочервена и реши да попита Тейър за момчето. Първия път, когато го видя, я обзе ревност, но постепенно се освободи от нея. Момчето беше на осем или девет години. Самата тя е била дете, когато се е родило. Но все пак трябва да открие истината. Чудеше се какво ли ще направи, ако подозренията й се окажат верни.
Роджър видя, че Гита пак наблюдава момчето.
— Най-добре е да й кажеш — измърмори той.
— Да — въздъхна Тейър и погледна жена си. — Знам, че не е невъздържана и въпреки това действам като страхливец. Чакам тя да попита за Бек. Историята е сурова. Не ми се иска много да я повтарям. Особено пред нея.