— Тя е един от малкото хора, които имат право да я знаят. Разбирам нежеланието ти да говориш обаче. Невинността й е цяло чудо. Даже се предава на Маргарет и на прислужницата. Като че ли са живели в някакъв свят, различен от нашия.
— Да, лорд Джон е запазил своя дом като отделен свят. Кой може да го вини за това? В света има толкова тъмни неща. Неговите хора са му предани. Те са добри, богобоязливи и вярват, че правилата се създават, за да бъдат спазвани. Той се отнася към тях с разбиране и внимание, а те му се отплащат с безрезервна преданост — ярък пример за това, което би могъл да бъде нашият свят.
— Но не е.
— За съжаление.
— Все пак бих желал да е по-малко праведен. Много ми липсват леките момичета и собствените му синове трябва да пътуват чак до града, за да легнат с някоя жена. — Двамата с Тейър се изсмяха. — Но виждам и доброто на такъв живот.
— Кое?
— Няма опасност някоя мома да се постави над съпругата и да си въобрази, че е по-добра от нея. Не се налага стопанката на дома да понася такова нещо.
— А — усмихна се Тейър, — трябва да прочистя и собствената си свита.
— Дамите ще се погрижат за това, не се бой.
Когато спряха да нощуват, Гита вече не се чувстваше така възбудена от пътешествието. Беше изморително и дълго. Щом опънаха палатката на Тейър, помоли да й донесат вода. Донесе я момчето Бек и това й напомни нещо, което се опитваше да забрави. Изгледа го, докато се отдалечи, и влезе вътре.
Маргарет поклати глава:
— Защо се колебаеш да го попиташ за момчето?
— Труден въпрос.
— Никога преди не си била толкова сдържана.
— Маргарет, може би се страхувам от това, което ще чуя.
— По-добре е да го научите госпожо — каза Една и пое водата от Гита.
— Защо казваш това? Твърдят, че съпругата е най-щастлива, когато е в неведение.
— Дрън-дрън. Ами ако жената е още жива? Или е някоя фина дама? Може някога да я срещнете. А ако други хора ви кажат това? Още повече че могат да отровят сърцето ви с такива истории! Не, най-добре е да знаете, за да не ви изненадат. Освен това — Една си пое дълбоко дъх, — най-добре е да знаете дали това е стара любов, или ще ви се наложи да се преборите с нея.
Гита кимна — точно от това се страхуваше.
— Всичко, което казваш, е вярно, Една. Но ще трябва да събера кураж, за да го попитам.
— Хайде — Маргарет потупа Гита по ръката с жест на съчувствие и разбиране — да се поразходим до края на лагера. Видях много цветя в гората. Ще си наберем малко, за да убият миризмата на конете и на изнурените мъже. Това ще те отклони от неприятните мисли. Още преди Гита да отговори, Една ги изведе от палатката. Мъжете не им обърнаха внимание, когато пресякоха бивака. Тръгнаха без посока из гората, но внимаваха да не се отдалечават много от бивака, така че да чуват как мъжете работят. Тишината в гората скоро успокои Гита. Усмихна се с благодарност на Маргарет, докато беряха цветя.
Точно когато се канеха да се връщат в лагера, Гита откри едно много красиво диво цвете. Остана няколко крачки зад Маргарет и се наведе да го откъсне. Когато се изправи, се озова лице в лице с въоръжен мъж.
В първия момент замря от удивление. После се огледа наоколо и видя, че се приближават и други мъже. Промъкваха се между дърветата, като водеха конете си за юздите. Явно се подготвяше атака. Сви се рязко, когато мъжът се опита да я хване, и избягна ръката му.
— Бягай, Маргарет! — извика тя, избягна втория опит на мъжа да я сграбчи и се втурна към бивака.
Маргарет само погледна през рамо, за да види какво става. Повдигна полата си и хукна към лагера.
— Предупреди ги, Маргарет! — викаше Гита и бягаше от мъжа, който ругаеше след нея.
— На оръжие! Атака! На оръжие!
Докато Маргарет викаше, задъхвайки се, мъжете в гората скочиха на конете си. Единствената й надежда беше да ги е лишила от възможността да изненадат лагеруващите.
Тейър се напрегна, щом чу виковете на Маргарет. Думите й не се чуваха ясно, но смисълът им беше ясен. Хората му вече тичаха за оръжията си, когато издаде нарежданията. Погледна обезумялата от уплаха Една, която тичаше към него.
— Сами ли отидоха в гората?
— Да. — Една отстъпи назад при вида на яростта му. — Отидоха да наберат цветя.
Втурна се в галоп към гората точно когато Маргарет се показа между дърветата.
— Къде е Гита?
— Зад мен! — отговори тя и продължи да бяга към палатката, схванала ясно резкия му жест.
Застанал на края на гората, Тейър се бореше с паниката, която се опитваше да го обземе.