Но съвсем скоро след пристигането на Робърт Гита разбра, че това е невъзможно. Вуйчото на Робърт — Чарлз Пикни — стоеше наблизо през цялото време. Тя установи, че не може да хареса Чарлз Пикни, колкото и да се стараеше. Още при първата възможност тя се измъкна от компанията на бъдещия си съпруг и неговата сянка, за да потърси Маргарет и да я повлече към градината за цветя.
Денят беше слънчев и топъл, полята зад имението бяха покрити с цветя. Настроението на Гита бързо се подобри. Обичаше пролетта, обичаше пищността и надеждата за живот, които тя носеше. Смехът и закачките с Маргарет й помогнаха да забрави тревогата си. Скоро заприлича повече на грубо, невъзпитано момиче, отколкото на лейди в навечерието на сватбата си, но това не я интересуваше. Искаше поне за кратко време да забрави Робърт, вуйчо му и сватбата.
Тейър забеляза двете момичета, които подскачаха из полето, и дръпна юздите на коня, за да се отдалечи на няколко ярда от тях. Бързо махна с ръка на хората си да направят същото, защото знаеше, че по-импулсивните, ако ги остави, веднага ще се втурнат към девойките като разгонени песове. Макар че момичетата бяха доста раздърпани, разбра, че съвсем не са селски моми. Роклите им бяха твърде фини. Тръгна към тях бавно, защото не искаше да ги изплаши, а мъжете го последваха. Скоро девойките го забелязаха. Когато ги доближи, Тейър се почувства омаян от красотата на дребната блондинка.
— Здравейте, госпожици. — От усмивката й дъхът му секна. — Тази красота за булката ли я приготвяте?
— Да. Вие на сватбата ли отивате, сър?
Гита откри, че с лекота се усмихва на големия червенокос мъж, въпреки че се извисяваше много над нея от седлото на огромния си черен жребец.
— Точно така. Братовчед ми се жени утре.
Флиртувайки открито с двете девойки, Роджър попита:
— Ще стане ли гуляй, който си струва пътешествието?
— Определено трябва да стане, сър. — Разговорът водеше Гита, защото Маргарет беше онемяла от учудване. — Виното и бирата ще текат като пълноводна река. Храната е обилна и ненадмината на вкус. Музикантите ще свирят божествено. — Не можа да се сдържи и се изсмя на подробните си обяснения.
— Редно си е да е така, след като братовчед ми твърди, че се жени за ангела на Запада. — Дъхът на Тейър секна при звука на сладкия й звънлив смях.
— Ангел, така ли? — Гита погледна Маргарет, която беше излязла от вцепенението си дотолкова, че намигна. — Не мога да преценя. — Сграбчи ръката на Маргарет. — Ще ви видим в имението — извика тя и хукна, повличайки след себе си смеещата се Маргарет.
— Срамота е, че не можем да ги последваме. — Роджър погледна Тейър. — Това празненство става все по-обещаващо.
Тейър беше като омагьосан. Всяка частица от съществото му беше пленена от финото момиче с гъстата коса с цвят на слънчева светлина. В този кратък разговор тя му беше дала много повече от това, което беше получавал от момичетата с добро потекло от много години. Знаеше обаче, че тя няма да отиде по-далече. Не и с него. Започна да го обзема страх от предстоящото празненство. Внезапно почувства желание да избяга. Уйлям беше любимецът му сред малкото роднини, които имаше, и нямаше да позволи на една дребна девойка с големи сини очи да го отклони от сватбата на братовчед му.
— Малката блондинка много ти се усмихваше — каза Роджър, когато продължиха пътя си.
— Беше учтива, нищо повече. — Дръпна юздите и се понесе напред, прекъсвайки рязко разговора.
Роджър изпсува наум. Тейър беше много уверен в силата и ума си, почти до арогантност. Но когато се отнасяше за жени, загубваше всякаква увереност. Роджър смяташе, че виновна за това е лейди Елизабет Севийе. Според него Тейър се показа глупак, като се влюби в нея. Но пораженията, които тази вещица му нанесе, бяха неоспорими. Даже и да може да убеди приятеля си, че малката блондинка проявява интерес към него, това само ще го накара да си плюе на петите. Тейър беше фурия във всяка битка, но от една дребна високопоставена девойка можеше да се изплаши до смърт. И Елизабет беше хубава високопоставена девойка.
След като реши, че няма смисъл да спори, Роджър измърмори:
— Може би. Хайде да вървим да видим ангела на Уйлям. Ясно е, че на тази земя расте добра реколта.
Гита спря бесния си бяг, когато пред нея изникна силуетът на дома й. След малко дишането и на двете с Маргарет се уравновеси. В мълчаливо съгласие те се опитаха да приведат в ред външността си. Гита отбеляза мимоходом, че Маргарет се нуждае от много по-малко оправяне в сравнение с нея, и докато се почисти, доколкото можа, забеляза пристигането на рицарите, с които се бяха срещнали за кратко.
— Той въобще не прилича на Уйлям или на Робърт.