Обърканите й мисли бяха прекъснати от шума на отключваща се врата. Извърна се и видя Пикни и двамата му най-близки помощници Томас и Бертран да влизат в стаята. Злорадото изражение върху лукавата физиономия на Пикни я вбеси. Заболя я от безсилието си да я изтрие от лицето му.
— Съвсем скоро, лейди Гита — Пикни направи така, че титлата да прозвучи като подигравка, — ще видите как Рижия дявол умира.
— Дали? Може би, сър, скоро ще наблюдавам вие как умирате. Моля се на Господа да бъде бавно и мъчително. Но се боя, че на съпруга ми може да не му стигне търпени за това.
В следващия миг Пикни я удари през лицето с опакото на ръката си. Едва се сдържа да не извика от болка, докато се свличаше по стената. Устата й се изпълни със соления вкус на собствената й кръв. Опипа с език вътрешността на устата си и установи, че от удара е прехапала бузата си. Потисна яростта си и се насили да си припомни предупрежденията на Хенри. Пикни бе преизпълнен със злоба и омраза. Не трябваше да го предизвиква извън границите на контрола.
— Аз спечелих, но очевидно се нуждаеш от повече доказателства, за да приемеш победата ми. — Усмихна се студено и кривите му жълтеникави зъби проблеснаха злобно. — Ще ги имаш. Скоро, много скоро ще заместя Рижия дявол в леглото ти.
От представата, която тези думи извикаха в съзнанието й, на Гита изведнъж й се догади неудържимо, но съумя да се овладее. Твърдо отказваше да прояви каквато и да е слабост пред Пикни.
— Някой ден, сър, ще си платите за всички престъпления, които сте извършили.
Преди да може да каже още нещо, един мъж се показа на вратата и съобщи:
— Въоръжени хора наближават стените, сър.
Пикни кимна.
— Бертран, когато ти дам знак, ще заведеш нейно височество до прозореца, за да я видят добре нейните хора. — Разсмя се доволно и хвърли продължителен поглед на Гита, преди да се насочи към вратата, придружен от Томас и другия мъж. — Изглежда, мадам, вашият съпруг е повече от нетърпелив да посрещне смъртта си.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
— Пикни!
Тейър оглеждаше стените на Сейтън Менър, докато във въздуха още гърмеше страховитият му рев. Когато наближиха имението, страхът му го беше подлудил дотолкова, че едва го удържаха да не се хвърли срещу залостените стени в акт на отчаяние и безразсъдство. Щом Пикни се появи на стената, заобикаляща имението, Тейър инстинктивно се хвана за дръжката на меча си. Никога преди не беше изгарял от такова желание да убива.
— О, самият Риж дявол вдига врява пред вратите ми! — подигра се Пикни.
— Моите врати, копеле. Но не това е кражбата, която ме интересува. Къде е жена ми?
— Жена ти? Откъде накъде ще знам къде е тая малка курва, жена ти?
— Когато хвана този мръсник, ще го убия бавно, много бавно — промълви Тейър на Роджър и Мерлиън, които стояха от двете му страни, после повиши глас, за да заговори отново на Пикни. — Съучастничката ти от хана цени живота си повече от лоялността към теб. Каза ми всичко. Пикни, така че прекрати с тези игрички.
— А, сегашната ти жена. Да, тя е при мен, но си има цена.
— Няма да разговарям за нищо друго, докато не се уверя, че Гита е жива и здрава.
— Вижда ми се честно.
Пикни махна с ръка, очевидно сигнализираше на някого, после посочи към западната кула. Тейър погледна в тази посока и изруга. На тесния прозорец на върха на кулата предпазливо бе кацнала скъпата му Гита. Страхът му понамаля, когато видя ръцете, които я обхващаха под рамената. Очевидно някой я държеше и я предпазваше от падане. Както и да е обаче, този някой можеше и да я запрати от кулата на земята.
— Гита! — изкрещя той, без да е уверен, че гласът му стига до нея. — Нараниха ли те? — Тя само леко поклати глава в знак на отрицание. След малко той осъзна, че сигурно е ужасена до смърт. — Добре, Пикни. Видях я. Кажи на твоя човек да я прибере. — Отдъхна си леко облекчен, когато Пикни даде знак и Гита бе издърпана навътре.
— И така, Рижи дяволе — подигра се Пикни на прозвището му, — виждаш, че държа всички козове. Трябва да преклониш глава.
— Засега ще почакаш. Какво искаш?
— В момента имам всичко, което желая. А, не. Искам още нещо.
Тейър стисна толкова здраво зъби, че чак челюстите го заболяха. Не можеше да освободи яростта, която кипеше в него. Пикни държеше Гита. Трябваше да помни непрекъснато що за човек е. Той не би се поколебал да причини болка на Гита. Независимо как се раздираше отвътре, трябваше да се държи спокойно и в никакъв случай да не я предизвиква или разгневява. Трябваше да играе по неговите правила.