— Тя тъкмо се опита да бяга — измърмори неясно той. — Просто исках да я утеша.
— Да я предразположиш към себе си, имаш предвид. — Пикни се обърна към Гита и се изсмя. — На твое място не бих се тревожил особено. Скоро ще имаш това, за което ми плачеш от толкова време — малката Гита за жена. Дали й харесва или не — няма никакво значение.
— А дали няма значение какво мисли моето семейство? — попита Гита. — Или сте го забравили?
— О, не! Те ще си траят по същата причина, поради която се въздържа и недодяланият простак, когото наричаш свой съпруг — в ръцете си ми.
— Те ще почакат, но ще те накарат да платиш за престъпленията си. Както ще чакат и хората на съпруга ми. Обричаш се на много, много опасен начин на живот — със саби, повече отколкото можеш да преброиш, постоянно насочени към гърлото ти, дебнещи момента, когато няма да има какво да ги възпре.
— За известно време, може би, но чакането ще ги изтощи.
— Има хора, сър, чиято лоялност и чувство за справедливост не избледняват с времето.
— А ти, милейди, надценяваш стойността си. Сега — злорадо я погледна, потривайки ръце — причината, поради която съм тук. Смятам да позволя на мъжа ти да те види, преди да го убия. Открих, че има и друг начин да го уязвя, да го довърша психически, преди да го пратя на среща със Създателя си.
Страх се прокрадна в нея, като осъзна как я гледа той.
— И кой е този начин, сър?
— Да види, че малката му женичка е познала пронизване от меча на чужд мъж.
Изсмя се, когато Гита се опита да побегне. Само след миг Томас и Бертран я хванаха.
— Приятен начин да прекараме часовете преди пристигането на мъжа ти. Да, ще ми е много интересно да узная дали такава хладна, високомерна красавица като тебе не крие все пак някакъв огън и жар.
— Вуйчо, не! — извика Робърт, втурвайки се към леглото. — Ти ми я обеща!
— Да, и ще я имаш. Нали няма да бъдеш чак такъв егоист, че да я пазиш само за себе си?
— За Бога, тя очаква дете! Може да направите така, че да загуби бебето си!
— Още по-добре! Нямаме полза от копеленцето. Даже напротив, може да ни създаде някои проблеми.
Гита се бореше яростно срещу двамата мъже, които я държаха, но напразно. Приковаха я към леглото без особено усилие. Всичко, което можеше да направи, бе да се мята и рита безразборно във всички посоки, което силно ги забавляваше. Погледна към пребледнелия и треперещ Робърт, но знаеше, че не може да очаква помощ оттам. Даже ако категорично се противопоставеше и се опиташе активно да противодейства на Пикни, нямаше необходимата физическа сила, за да постигне някакъв успех.
Когато Пикни посегна да разкъса корсажа на роклята й, Робърт го дръпна настрани.
— Не, остави я! Няма да го позволя!
— Ти няма да го позволиш? — изсъска Пикни.
— Не, не мога да допусна да я наранявате по този начин!
Боят, който последва, бе кратък, яростен и мъчителен за гледане. Когато Томас отиде да помогне на Пикни, Гита се опита да се освободи, но дългучестият Бертран я задържа, без дори да се напрегне. Не беше изненадана, когато само след няколко минути безчувственият и разкървавен Робърт бе завлечен до вратата и изхвърлен от стаята. Начинът, по който й се ухилиха след това Томас, Бертран и Пикни, й причини почти физическа болка. Знаеше, че няма възможност да предотврати изнасилването, което планираха, насилие, което лесно би могло да отнеме живота на детето й, но въпреки това събра всичките си сили и започна да се бори. Макар и безнадеждно, не искаше и нямаше да им се даде без съпротива.
Робърт бавно събра остатъците от силите си и седна. Избърса кръвта, която се стичаше от разцепената му устна с ръкава на дрехата си, и се вгледа гневно във вратата, зад която държаха Гита. Приглушен вик отвътре го накара да се разтрепери и той се изправи на краката си, олюлявайки се.
— Значи най-накрая събра кураж да се биеш, момче.
Стреснат, Робърт се вгледа в двамата мъже пред него.
Единият от тях протегна ръка да го подкрепи.
— Кои сте вие?
— Ами аз съм Хенри — отговори мъжът, който му помогна, — а това е Джон. Ние сме тъпаците, които я доведоха тук.
— Трябва да ги спрем! — извика Робърт и се заклати към вратата, но Хенри го спря.
— Ще влезеш вътре само за да те пребият още по-жестоко и после пак ще те изхвърлят.
— Можете да ми помогнете. Ще бъдем трима. Трима срещу трима.
— Аз не съм войник и не зная как да въртя меча. Нито пък Джон.