— Нито пък аз! — Робърт закри с две ръце лицето си. — Те… не знаете какво искат да й сторят. Не мога да го понеса.
— Да хленчиш като някое пеленаче също няма да й помогне — сряза го Хенри.
— Какво да направя тогава? — Робърт изгледа ядосан мъжа. — Да стоя тука и да слушам как тия животни я изнасилват един след друг?
— И какво ще направиш, ако я измъкнеш от тях? Все още ще сте пленници между тия стени.
— Не, ще я изведа навън. Знам как. Ще я върна обратно на Тейър — прошепна Робърт, прощавайки се с последната си мечта за съвместен живот с Гита. — Тя изобщо не ме иска.
Хенри го сграбчи за рамото, разтърси го силно и извика напрегнато:
— Знаеш таен изход от имението, така ли?
— Да. Има един. Уйлям ми го показа преди много години.
— Вуйчо ти знае ли за него?
— Не. Запазих тайната за себе си.
— Тогава може да има начин да поправим нещата. — Хенри погледна към Джон. — Навит ли си?
— Да — кимна Джон и трепна, когато отвътре долетя нов писък.
— Но вие току-що казахте, че не можем да се преборим с тези тримата — протестира Робърт и се намръщи.
— Да. Затова ще доведем някой, който може — Рижия дявол. — Хенри кимна, когато израненото лице на Робърт се проясни от разбиране. — Промъкваме се през този изход и се връщаме с него пак оттам.
— Ще е твърде късно за Гита. Дотогава всички ще са я изнасилили.
— Няма, ще ги забавя. — Хенри се свъси за момент, после кимна. — Да, мога да привлека вниманието им върху нещо друго, без да предизвикам подозрението им. Мога да ви осигуря около час, не повече.
— Това е достатъчно, но може да имаме проблеми, докато минаваме през тъмницата. Има двама пазачи там.
Джон се усмихна леко:
— Ако не се промъкнем покрай тях, значи изобщо не умея да цепя глави.
— Но… — Хенри подръпваше брадичката си със замислено изражение. — Дали ще ви остави Рижия дявол да говорите, или ще ви убие на място?
— Не, Тейър няма да ни убие. Не е такъв човек. Може да изпадне в пристъп на ярост, но хората му ще го възпрат от действия, докато не се овладее. Тейър не е убиец. Той е почтен и справедлив — думите на Робърт бяха пропити с горчивина.
— Чудесно. Сега ти се заемаш да привлечеш вниманието на пазачите върху себе си, така че Джон да може да се прокрадне зад тях. Погрижете се за тях, и то добре. После на бегом до лагера на Рижия дявол, вземате го и се връщате възможно най-бързо. Ще направя добро представление, но не мога да ви обещая много време.
Веднага след като Робърт и Джон изчезнаха, Хенри забарабани неистово по вратата. Сърдити ругатни му подсказаха, че е прекъснал забавленията на тримата. Набързо премисли плана си и реши, че ще издържи известно време.
— Остави ни на мира! — изрева Пикни.
— Важно е, сър! Иначе не бих ви обезпокоил.
— Намери загубения ми племенник!
— Не искам да проявявам непочтителност към момчето, сър, но ми се струва, че този проблем изисква по-компетентно решение, отколкото той може да даде.
— По дяволите, мътните ги взели тия глупаци — изруга Пикни и се надигна от Гита. Докато си оправяше облеклото, той я изгледа, после рече:
— Ще ти се наложи да почакаш малко, преди да познаеш удоволствието, което истинският мъж може да достави.
Десетки унищожителни реплики изпълниха главата й, но осъзна, че не е в състояние да говори. Когато Бертран и Томас я пуснаха, тя се опита да позагърне разголеното си тяло с остатъците от разкъсаната й рокля, но ръцете й трепереха толкова силно, че едва се справяше. Тримата мъже насочиха вниманието си към вратата. Гита се отдръпна назад и се сгуши до стената. Пикни със замах отвори вратата и тя се изненада силно, когато видя Хенри. Досега не го смяташе за един от приближените на Пикни.
— Надявам се, че е толкова важно, колкото казваш — сопна се Пикни, като гледаше ядно Хенри.
— Така мисля, сър.
Хенри не обърна никакво внимание на Гита, с изключение на един светкавичен поглед в началото, колкото да прецени, че макар и понатъртена и силно изплашена, не беше сериозно наранена.
— Да? Какво има?
— Смятам, че открих слабо място в защитата ни. Достатъчно е голямо, за да може някой червенокос дявол да се промъкне през него, струва ми се.
— Значи някой е изкръшкал, защото аз лично покрих всички слаби точки. Уверен съм в това.
— И аз така мислех, сър. Затова реших да дойда направо при вас. Сигурен бях, че ще искате да видите и да се занимаете сам с дисциплината. А пък и винаги е най-добре главният да се грижи за тия работи.
— Да, така е. Хайде — каза Пикни и даде знак на Бертран и Томас да го последват. — Струва ми се, че може да ми потрябвате. — После спря и погледна назад към Гита. — Не се разочаровай, скъпа. Скоро ще се върнем.