Мятайки гневен поглед към Джон, Робърт сърдито се тросна:
— Любезно ви благодаря, сър.
— Няма за какво. Ти постъпи правилно и аз трябваше да го кажа, нищо че те изритаха по задните части за това. Сега трябва да побързаме. Както казах, старият Хенри няма да може да задържи тези мръсници прекалено дълго. Трябва да се върнем обратно и да им попречим да изпълнят намеренията си.
— Прекарахме половината нощ в търсене на таен вход каза Мерлиън. — Няма такъв.
— И как, по дяволите, си мислиш, че излязохме навън?
Преди Мерлиън и Джон да успеят да започнат свада, Робърт изрече на един дъх:
— Има таен вход. Дойдохме, за да ви преведем вътре през него.
— За да ни избият вътре наведнъж? — усъмни се Роджър, все още неспособен да се довери на Робърт.
Робърт поклати отрицателно глава и отговори:
— Защо да поемам такъв риск? На сутринта Пикни ще получи всичко, което иска. Тейър просто ще му се предаде в ръцете. Моля, повярвайте ми — заради Гита! Хенри ги спря този път, но за колко дълго? Втори път няма да успее. Вуйчо ми иска да я изнасили, Тейър, после да я прехвърли на Томас и Бертран. Вярваш ли наистина, че аз, колкото и жалък страхливец да съм, мога да понеса това? Ти каза, че знаеш какво чувствам към нея.
— Да, така казах. — Тейър започна да пристяга меча си. — Води ни.
— Най-добре да оставите неколцина мъже тук — обади се Джон, като стана.
— Да — съгласи се Робърт. — Те не могат да виждат добре от стените, но ако няма никакви сенки и движение около огньовете, може да възникнат подозрения. Не искаме да бъдат нащрек, нали?
— Пикни знае ли за този таен проход?
— Не, Тейър. Никога не съм му казвал. О, да не забравя, твоите хора са в тъмницата. Проходът излиза там. Ще се нуждаят от оръжие. Оставихме Малкия Том да пази да не слезе някой и да вдигне врява.
Тейър кимна и излезе от палатката. Останалите го последваха незабавно. Остави Роджър с Робърт и Джон, докато издаваше команди и контролираше подготовката. Чувстваше, че Робърт е искрен в желанието си да помогне, но не се доверяваше на способността му да осъществи това желание. Беше се вкопчил в тънка нишка смелост за пръв път в живота си и Тейър възнамеряваше да се възползва максимално от това, преди тази нишка да се скъса и Робърт да изпадне в предишното си състояние.
Роджър забеляза, че Робърт нито за миг не сваля очите си от Тейър, и го попита заинтригуван:
— Какво си го зяпнал?
— Не кроя планове как да го предам, ако това си мислиш — отговори рязко Робърт.
— Мина ми през ума. Беше затънал в калта прекалено дълго време.
— Това, в което бях затънал, бяха кроежите на вуйчо ми и просто не можех да се откъсна от него. Сега, когато направих първата стъпка, разбирам, че е изковал веригите, с които ме държи в подчинение, преди много години. Той дори го каза, но когато го чух, бях твърде пиян, за да мога истински да преценя смисъла му. Манипулирал ме е от бебе, за да стана такъв, какъвто съм: безгръбначно, безволево подобие на мъж. Не искаше да му противореча за нищо и аз никога не го сторих. Не, втренчил съм се така в братовчед си и недоумявам защо Гита го обича толкова много. Знаеш, че го обича, нали?
— Да, знам.
— Толкова е красива! Тя е жена, която трубадурите възпяват. И все пак е толкова вярна на Тейър! А той е войн, свиреп и непреклонен. Мъж, който се чувства най-добре на бойното поле. И въпреки това Гита… — Поклати тъжно глава. — Не би трябвало да си подхождат толкова, но чувствам, че е така.
— Да, така е, затова за теб е най-добре да се откажеш от мечтите си за нея.
— О, направих го вече!
— Смяташ, че братовчед ти е свиреп в битките, а я ела да го видиш, когато е обзет от пристъп на ревност?
— Предпочитам да не ми се налага, благодаря.
— Много разумно от твоя страна, момче — измърмори Джон. — Подготви се, че Рижия дявол изглежда готов да потегля.
— Слушай, Джон — започна гневно Робърт, ядосан от обидите, с които другият мъж не спираше да го обсипва.
Тейър се спря пред него:
— Можете да се дърлите и по-късно. Сега да тръгваме. Покажи ни пътя и внимавай, ако това е някакъв капан, ще умреш заедно с нас. — Изчака, докато Робърт кимна, и се отправи към гората. — Възможно ли е да се е променил? — попита той Роджър.
— Да. Мисля, че е възможно. Той обожава жена ти, Тейър. Дотолкова, че предпочита да ти я върне, вместо да я види наранена.
— Дотолкова, че да събере кураж да се изправи срещу човека, от когото е треперел години наред?
— Да. И това също. Въпросът е как ще се отнесеш с него и с двойката Хенри и Джон, когато всичко това приключи?
— На мое място повечето хора биха ги обесили.
— Да, повечето биха постъпили точно така.