— Боя се, че аз няма да мога, особено ако наистина ми помогнат да си върна Гита невредима. Как мога да накажа Робърт, че е бил безволев глупак, в какъвто вуйчо му го е превърнал? И този Джон и неговия приятел? Изправи се пред мен, държа се честно и откровено. Той искрено вярва, че убийствата и отвличанията на жени са обичаи на благородническата класа. И все пак има някаква представа за грешно и добро. Не наранява жени и деца. Ще му дължа живота на Гита. Как мога да го накажа, въпреки че той я е довел тука?
— Да, изправен си пред сложна дилема. Аз казвам — пусни ги. Тези нехранимайковци вече здравата ще се замислят, преди да решат да извършват нещо, което дори само да понамирисва на престъпление, независимо колко пари биха получили.
— Прав си. — Пристъпи до Робърт, който се спря пред едно голямо дърво. — Тук ли?
Предпазливо последва Робърт, използвайки покрития фенер, който му подаде Мерлиън. Изруга смаян, като видя вратата на прохода. Макар че се поколеба за миг, осъзнавайки каква съвършена клопка би могла да ги очаква, последва братовчед си в тъмния тунел.
Изплашеният вик на Робърт не успя да предупреди навреме Тейър, че е спрял. Като погледна над главата му, Тейър едва не се разсмя на глас. Слабата светлина на фенера, който все още носеше, разкри обемистата фигура на Малкия Том, който препречваше отвора в другия край на тунела Горкият Робърт едва не се бе набол на меча, който Том държеше.
— Значи върнахте се. — Малкия Том с лекота изтегли Робърт от тунела и го изправи на крака. — Почнах да си мисля, че просто сте офейкали. Милорд! — поздрави той Тейър с облекчение.
Тейър се поизтръска, докато другите излизаха от прохода, и каза:
— Донесли сме оръжие за мъжете.
— Добре — кимна Малкия Том и свали ключовете от колана си. — И без това ме натискат да ги пусна.
— Да сте чули нещо за Гита?
— Ами, този човек, Хенри, дойде тука. Без малко да му откъсна главата, докато разбера, че е от нашите.
— Да, тоя грубиян едва не ме удуши — изръмжа Хенри, като влезе в стаята.
— Хенри! — Робърт се вкопчи в ръката му. — Как е тя?
— Ами, задържах Пикни толкова дълго, колкото можах. На един юнак това му струваше здраво налагане на голо с камшик. Тъкмо се върнаха при нея. Мисля, че е най-добре да побързате да я освободите.
— Колин, Том — заповяда Тейър, — пуснете мъжете и ги въоръжете. За Гита ще взема личната си свита. Къде са я настанили? Видях я в западната кула. Там ли е?
— Да, но бъдете внимателен, когато стигнете там.
— Зная — рязко отвърна Тейър и се устреми към вратата. — Тя е в ръцете им.
Хенри се втурна след него и извика:
— Не още. Намерила е начин да ги спре.
Нещо в тона му накара Тейър да го изгледа изпитателно:
— Какво е направила?
Застанала е на прозореца, милорд, и се кълне, че ще се хвърли оттам, ако я докоснат. Това беше преди няколко минути. Опитваха се да я разубедят.
— Господи! — Тейър го стисна здраво за ръката и го бутна пред себе си. — Заведи ме веднага до мястото. Тя като нищо може да го направи.
Впила пръсти в каменната рамка на прозореца, Гита се опитваше да запази равновесие. Беше уплашена, че стои толкова нестабилно, но тримата мъже в стаята я ужасяваха далеч по-силно. Макар мисълта за самоубийство да й се струваше неизразимо отблъскваща, не по-малко отвратителни бяха и намеренията на Пикни и съучастниците му. И в двата случая, мислеше печално тя, детето й ще умре.
— Махни се от този прозорец, жено! — заповяда Пикни. Толкова здраво беше стиснал юмруци, че кокалчетата му бяха побелели.
— Не. Ще остана тук, докато не си тръгнете!
Ще обречеш душата си на вечни мъки, ако се убиеш.
— О, ти си се загрижил за душата ми? Предпочитам мъките пред това, което искате да ми направите. Адът ми изглежда като рай в сравнение с вас!
— Ако скочиш, ще убиеш и детето си.
— Това, което ти и тази сган искате да сторите, също ще го убие! Не ми оставяте никакъв избор.
— Добре, добре. — Пикни протегна напред ръце с длани, отворени в помирителен жест. — Слизай! Заклевам се, че никой от нас няма да те докосне. Давам ти думата си. Ще те оставим на мира.
— Думата си ли? Ха! Не струва нищо. Никога нищо не е означавала. Само един глупак може да се излъже и да повярва на думата ти.
Силен вятър развя разкъсаните й дрехи и я накара да настръхне от студ. Нов повей я блъсна силно и я разтърси толкова силно, че тя едва не изгуби равновесие. Улови се по-здраво и се опита да успокои разбеснелия си пулс. Искаше да живее, и то много силно. Но щеше ли да има за какво да живее, ако Пикни убие детето й, мъжа й? Не смяташе, че да прекарва дните и нощите си под юмрука на Пикни може да се нарече живот.