— Помисли за малко, глупачко! — изкрещя й Пикни. Нямам полза от теб мъртва. Не желая смъртта ти! Не си ми нужна мъртва.
— Все още не! — сряза го тя, после осъзна, че никой не я слуша.
Намръщи се, като разбра, че всъщност никой не й обръща внимание. После дочу това, което беше достигнало до тях преди нея. Някой, по-скоро няколко души вдигаха шумна врява в коридора. Изумлението й беше пълно, когато вратата се отвори. Не можеше да сбърка фигурата, която я запълни.
— Тейър! — Не можеше да повярва на очите си.
— Махни се от прозореца, преди да си паднала долу, глупава жено! — изрева той, докато се приготвяше да се дуелира с Пикни.
— Да, съпруже. Както желаете.
С изключителна предпазливост слезе, но преди да се наслади на усещането от твърда почва под себе си, краката й се подкосиха и бавно се свлече на пода. Чувстваше се слаба и замаяна. Пропълзя бавно и се сви на едно по-закътано местенце до стената, встрани от мъжете, които скоро щяха да започнат двубоя. Обгърна с ръце тялото си и се опита да спре треперенето, което заплашваше да я завладее цялата.
След като се убеди, че Гита е в безопасност, Тейър съсредоточи цялото си внимание върху Пикни. Синините и разкъсаните й дрехи потвърдиха това, което Робърт беше казал. От жажда за отмъщение чак го болеше. Искаше му се да убива Пикни малко по малко, да удължи до безкрайност мъките и очевидния му страх. Не се изненада, че след като изтегли меча си. Пикни избута своя помощник Томас като жив щит пред себе си. Съвсем в стила му беше да избягва срещата очи в очи с врага си.
— Стига си се крил зад гърба на слугите си и излез да се биеш като мъж! — предизвика го той. — Предлагам ти много повече, отколкото ти на мен.
— Убийте го! — изкрещя Пикни и започна да отстъпва все по-далеч, като избутваше Томас и Бертран. — Убийте го, глупаци такива!
За момент Гита се изплаши, че Тейър може да се озове срещу два, даже три меча. Беше опитен боец, но никой не би могъл да се пази от всички страни наведнъж. Тогава Роджър излезе крачка напред, Мерлиън също пристъпи, готов да се намеси при нужда. Тя затвори за момент очи от облекчение, после ги отвори бързо, като усети някой да я по-бутва леко с лакът. Едва не зяпна от удивление, като видя Робърт, Хенри и Джон, които се скупчиха около нея и я оградиха.
— Какво правите? — попита тя и заудря с юмручета Робърт по гърба.
— Искаме да сме сигурни, че вуйчо ми няма да те използва като заложник.
— Добре, но поне ми оставете малко място — изсъска тя и разбута Хенри и Джон, докато раздели малко раменете им. — Искам да гледам.
— Не съм уверен, че една дама трябва да наблюдава такова кърваво зрелище.
— О, я млъквай, Робърт! — Тя не обърна внимание на Хенри и Джон, които се изкикотиха развеселени.
Робърт им хвърли яростен поглед.
Въпреки че насилието винаги я ужасяваше, тя изпита някаква странна възбуда. Искаше да наблюдава умението, с което съпругът й въртеше меча. Откъсна поглед за миг, когато Тейър уби Томас. Въпреки силното отвращение, което й вдъхваха слугите на Пикни, кървавият завършек на живота му не беше сцена, която би желала да наблюдава твърде отблизо. Сега Тейър щеше да се изправи срещу Пикни. Отново отвори очи и изгледа намръщено последните мигове от двубоя между Бертран и Роджър.
— Не, Роджър — каза спокойно Тейър, когато приятелят му пристъпи напред и застана до него. — Той е мой.
— Робърт е виновен за всичко! — извика Пикни, когато Тейър започна да настъпва към него. — Идеята беше негова! Кажи му, Робърт. Кажи му, че ти ме командваше, че ме насили да играя в тези игри.
Отговорът на Робърт бе толкова цветисто вулгарен, че Гита го зяпна с отворена уста. После звънът от кръстосващи се мечове привлече вниманието й към Тейър. Въпреки всичкото си малодушие Пикни се оказа нелош боец. Гита усети, че започва наново да трепери. Беше напълно уверена в уменията на Тейър и знаеше, че може винаги да победи Пикни в честен двубой. Но това, в което не вярваше, бе, че Пикни ще се бие честно.
След няколко минути разбра, че Тейър си играе с него, като му причинява незначителни, но болезнени рани. Целенасочено отлагаше последния удар. Знаеше, че Пикни заслужава всяко наказание, което може да се измисли, но все пак се извърна настрани в очакване на последния удар на Тейър.
Внезапно Пикни извика и тя разбра, че всичко е свършило. Очакваше зловещата игра да продължи по-дълго, затова почти се изненада от бързия развой на дуела. За себе си твърдо реши, че е видяла вече достатъчно смърт.
Тримата й пазители се отстраниха. Тейър се наведе над нея в момента, когато се обърна да види защо е оставена сама. Притисна я до гърдите си, а тя се отпусна като безжизнена в уютната му прегръдка. Не можеше да повярва, че ужасът е приключил и вече са в безопасност.