— Ако това му причинява болка, прикрива я добре. Впрочем мисля, че знае отдавна за отношението на майка му към него. Това, което наистина го разтревожи този път, беше че тя отново се опита да ти стори зло. Това е нещо, което той не може да разбере. Аз също не мога да му помогна да го проумее. Казах му само, че майка му не е знаела за твоето убийство като част от заговора.
— Сигурен ли си в това?
— Да. Мислела е, че това е план за измъкване на откуп, един от начините да пусне някоя монета във винаги празната си кесия.
Гита се облегна върху възглавниците и се вгледа в Тейър, който дояждаше останалата храна. Протегна ръка и я прокара игриво през гъстата му коса, което предизвика нежна полуусмивка на устните му. С изключение на тази първа пламенна проява на нежност след смъртта на Пикни, те се бяха върнали на предишните си позиции — близки, но не чак толкова. Това я натъжаваше. Но още повече я измъчваше нейният принос за това положение. Не казваше нищо за своите чувства. Боязън сковаваше езика й всеки път, когато се наканеше да ги сподели.
— Тейър, наистина ли смяташ, че трябва да се каже на семейството на лейди Елизабет за Бек?
— Защо не? — той стана и отмести празния поднос.
— Ами ако и те като нея не желаят да имат нищо общо с момчето? — Той седна на леглото, прегърна я през раменете и тя се отпусна върху него. — Ще узнае, че има и други близки освен теб, само за да разбере, че и те се отвръщат от него.
— И това е възможно, права си. — Намръщи се, докато обмисляше проблема. — Трябва да му кажа. Или пък не. Може би най-доброто решение е да не му казвам нищо, преди да съм разбрал какво е отношението на семейството на Елизабет към него. Не искам да му причинявам нова болка и разочарование.
— В никакъв случай. Може би, когато порасне, ще бъде възможно да му кажеш цялата истина. В случай, че роднините му не го приемат, разбира се.
— Да, може би. Ще уредим това, когато му дойде времето. Сега друг въпрос. Искаше да говориш с мен за Хенри, Джон и Робърт.
— Какво смяташ да правиш с тях? — помисли си, че сигурно е полудяла, за да моли милост за тримата.
— Не съм мислил много по този въпрос. Какво предлагаш? Ти си тази, която най-много пострада от техните деяния.
— Не, от деянията на Пикни. Знам, че Хенри и Джон ме предадоха в ръцете му, но те не са истински злодеи. Само дребни негодници. Вярно, че ме цапардосаха по главата, но после се отнасяха добре с мен. Отвратиха се, щом разбраха истинските намерения на Пикни. За нещастие — усмихна се тя слабо, — не са от най-храбрите между мъжете.
— Не съм съвсем съгласен с теб. Джон се изправи пред мен и гледайки ме в очите, ми призна, че е един от тези, които са те отвлекли. Беше напълно беззащитен, когато ми го призна.
— И това ако не е чудо… — измърмори Гита. — Имай предвид, че здравата ги бях наплашила с теб.
— С мен? — изгледа я Тейър с израз на учудена невинност.
— Има нещо добро в тях.
— Което се проявява, ако стомасите и кесиите им са добре подплатени — изрече провлечено Тейър.
Гита се изсмя и леко го удари по ръката.
— Вече си решил да проявиш милост към тях.
— Да, но исках да се уверя, че и ти искаш същото. А Робърт?
— Горкият Робърт. Такъв е, какъвто Пикни го е направил. Кой знае какво щеше да излезе от него, ако вуйчо му не бе го смазал и превърнал в слабохарактерно нищожество. В един момент обаче се възпротиви на вуйчо си. Разбира се, липсваха му и силата и умението, за да го направи докрай. Пикни се беше погрижил за това.
Тейър докосна с устни челото й и промълви:
— Знам. Но в края на краищата в критичния момент Робърт постъпи както трябва, като мъж. Нямам желание да проливам роднинска кръв. Освен това той не знаеше със сигурност дали Уйлям е бил убит.
Тя се намръщи:
— Но е знаел, че се планира твоето убийство.
— Пренебрегнал е това по причина, която много хора биха преценили като основателна — искаше те. Мисля, че се е отказал окончателно от тази своя мечта. Знаеш ли, струва ми се, че Джон и Хенри са го приели под крилото си. Може би е най-добре да се намери нещо, с което тримата да се занимават заедно. Нещо, което ще им носи известни доходи и ще ги държи встрани от престъпни изкушения.
Тя бързо закри устата си с ръка и широко се прозя.
— А хората на Пикни?
— Мъртви са.
— Всичките ли?
— Да. Честта на мъжете, които освободихме от тъмницата, бе дълбоко поругана и бяха малко нетърпеливи да си я възвърнат. — Той стана, положи я да легне и грижливо я зави. — Трябва да почиваш. Премина през мъчително изпитание и трябва много да внимаваш за себе си известно време.