След като я целуна дълго и силно, той се отдръпна, но Гита се вкопчи в ръката му и го задържа до себе си. Не искаше да я оставя сама. Знаеше, че вече е в безопасност, но страхът не си беше отишъл напълно. Ще е необходимо време, за да се разсее ужасът, който Пикни бе насадил в душата й.
— Знам, че звучи детински, но ще постоиш ли с мен? Поне докато заспя?
— Ще поостана. И не се притеснявай — не звучи детински. — Без да пуска ръката й, той седна на края на леглото. — Преживя такива ужасни неща. Кошмарът не може да се разсее в момента, когато опасността е отминала. Трябва споменът за това да поизбледнее.
Тя му се усмихна с благодарност за разбирането, което проявяваше. Изтощена докрай, Гита затвори очи и почувства как я обвива безпаметната пелена на съня. Близостта на Тейър не само я успокояваше, но отново и отново я уверяваше, че наистина е жив, че смъртоносните планове на Пикни безвъзвратно са се провалили.
— Гита? — повика я тихо Тейър след няколко минути.
— Мммммм?
— Щеше ли наистина да скочиш от прозореца?
Сънят я унасяше, беше й трудно да разговаря смислено, но все пак се опита:
— Не зная. Част от мен не виждаше причина да не го направя, но имаше и друга част, която се вцепеняваше от ужас само при мисълта за това. Може би, ако Пикни бе направил още една крачка. Бях по-ужасена от него и от това, което ми готвеше, отколкото от смъртта или от Божието наказание. — Предаде се на властта на съня, но не преди да усети как ръката му я стисна силно и пламенно, чак до болка.
Дълго след като тя заспа, Тейър стоя до нея, без да изпуска ръката й. Едва не я загуби — нея и детето им. Чудеше се дали не е обречен до края на дните си да се страхува за нейния живот.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Тейър изръмжа недоволно и замахна към ръката, която разтърсваше рамото му. Последното нещо, което искаше в момента, бе да се събуди. Все още се чувстваше малко пиян. Сватбеното празненство на Роджър и Маргарет се бе оказало доста изтощително. Ако някой от гостите се нуждаеше от него, можеше да почака. В опит да избегне натрапчивото присъствие се сви още по-близо до Гита. Нежно я обгърна с ръце, така че да не натоварва нейния и без това огромен корем. Начинът, по който се размърда неспокойно, му подсказа, че е вече будна. Ядоса се още повече, когато натрапникът отново го разтърси здраво.
— Ако бях някой враг, досега да съм ти прерязал гърлото.
Имаше нещо много познато в този дълбок, звучен глас, но на Тейър не му се искаше да се задълбочава в догадки сега, когато повече от всичко копнееше да се потопи отново в спокоен сън.
— Господи! — изкрещя Фулк.
„Добре“ — помисли си Тейър със задоволство. Нахалникът бе успял да събуди братята на Гита, които спяха на пода в тяхната спалня. Тримата Рауйе скоро щяха да изхвърлят досадника.
— Казаха ни, че си мъртъв! — промълви Джон — Как така си тук?!
— Може би, защото не съм мъртъв — гласеше леко развеселеният отговор.
Ставай, червенокоси пияницо!
„Че пък и нахален“ — възнегодува Тейър наум: Отмести се от удобното си положение до Гита достатъчно, за да замахне с юмрук към натрапника. Това предизвика едно леко „Ох!“, после се разнесе звънък смях. Смущаващо познат смях. Една невероятна мисъл осени главата на Тейър. Изруга цветисто, после я отхвърли. Явно пиенето още замъгляваше съзнанието му. Почуди се сънливо защо Гита изведнъж така се напрегна.
Гита се раздвояваше между желанието да изпищи или да припадне. Копнееше съпругът й да се събуди, за да й каже, че сънува. Та нали Уйлям Сейтън бе считан за мъртъв? Нямаше как да стои до леглото в спалнята им в Ривърфол, напълно жив и съвсем здрав, и да се смее самодоволно.
От броя на натръшканите пияници тук съдя, че снощи е имало диво празненство.
— Роджър се ожени за братовчедка ми Маргарет — отвърна тя, зашеметена от мисълта, че разговаря с призрак.
— Аха, значи това се опитваше да ми каже този глупак Робърт.
— Говорил си с Робърт?
— Е, успя да избъбри няколко объркани, несмислени фрази, преди да изгуби съзнание. Интригантстващият ми вуйчо мъртъв ли е?
— Да, Тейър го уби. В Сейтън Менър.
— Какъв срам! Исках аз да го убия. Очевидно много неща са се случили през месеците, докато ме нямаше. — Уйлям отново разтърси безмилостно Тейър. — Ставай, глупако такъв. Трябва да говорим. Къде е приветствието ти за добре дошъл към един възкръснал?
Понеже видението упорито не се разсейваше, Гита реши, че в крайна сметка Уйлям трябва да е жив и нежно побутна Тейър. Явно и братята й бяха решили същото, защото станаха и започнаха да се обличат. Обсъждаха тихо как да съобщят това на родителите си. Учуди се дали Тейър е в състояние да преодолее шока.