Постояли, погледали и не издържали. Приближили се отново и почнали да пият вино. Пили, пили, докато всички се напили и се натъркаляли по земята.
— А сега почвай работа с меча — продумал конят. — Режи бивните им.
Взели със себе си, колкото могли, а останалото струпали накуп, за да го приберат следния път.
Докарали те слоновата кост. Царедворците ахнали:
— Не можа да загине там, върна се!
А момъкът започнал да гради дворец — със златни гвоздеи ковял! Царят се радвал, а царедворците отишли при него и му казали:
— Какъв юнак намерихте! Това, което е направил сега, е нищо! Той може да хване цар птица, да я тури в златна клетка и да окачи клетката на стената на двореца. Цял свят ще се възхищава на пеенето й.
Царят извикал момъка и му заповядал:
— Донеси ми цар птица!
— Дайте ми време да помисля до утре — казал момъкът.
Отишъл той при коня.
— Царят ми заповяда да му донеса цар птица.
— Може — рекъл конят, — нека даде девет меха просо, всеки от по тридесет ведра, ще му донесем и цар птица!
Царят дал просото.
Заминали момъкът и конят в далечни страни.
Вървели, вървели и стигнали до една гора. А в гората — безброй птици. Чуруликат, пеят — една от друга по-хубаво! Конят казал:
— Легни сега и се засипи с просо. Върху тебе ще накацат птици, а цар птица ще кацне най-отгоре, точно над сърцето ти. Помни, че щом цар птица клъвне два пъти, на третия трябва да я хванеш, защото после няма да успееш.
Момъкът легнал и се засипал с просото.
Долетяла цар птица, а след нея и други птици. Зачуруликали, запели, коя от коя по-хубаво!
Накацали те и почнали да кълват просото.
Клъвнала цар птица веднъж, дваж и щом клъвнала трети път, момъкът я сграбчил и скочил на крака. Нахвърлили се върху него птиците, почнали да го кълват, да го дращят, да го удрят с крилете си — ще го убият! Спуснал се конят, пропъдил всички птици, грабнал момъка заедно с цар птица и отлетял.
Върнали се при царя момъкът и конят и му донесли цар птица. Царедворците се зачудили — и това направи момъкът, пак жив се завърна.
Отишли при царя и го подсторили:
— Щом е такъв юнак, заповядайте му да ви доведе за жена красавицата от далечната страна Нигозет.
Царят извикал момъка и му казал:
— Доведи ми за жена красавицата от далечната страна Нигозет.
Момъкът отишъл при коня и му се оплакал.
Конят се замислил.
— Това не е лесна работа! И ето къде е мъчнотията. Кобилата, която служи на красавицата от страната Нигозет, е моя сестра. Тя е по-силна и по-бърза от мене. Страхувам се, че не ще я надвием. Но няма какво да се прави — ще тръгнем. Само че помни: тази красавица живее в замък с две врати — източната врата е отворена, а западната — затворена. Пред западната врата са вързани коза и вълк. Пред козата има кост, а пред вълка — наръч сено. И моята сестра — кобилата, също пази там. Ти затвори източната врата, а западната отвори, хвърли сеното на козата, костта — на вълка, а аз ще се разправя със сестра си — кобилата. Красавицата пък седи в замъка с разплетени, дълги до земята коси; щом влезеш, веднага намотай косите й на ръката си. Успееш ли, твоя ще е, инак тя ще ни погуби.
Пристигнали те там. Момъкът грабнал костта от козата и я хвърлил на вълка, а на козата дал сеното; отворил западната врата, втурнал се в замъка, затворил източната, спуснал се към красавицата и в миг намотал косите й на ръката си.
Красавицата изпищяла:
— Източна врата, спасявай ме!
— Дочаках най-после да щракне ключалката ми, да си починат пантите ми, пак ли да се отворя? — отговорила източната врата.
— Западна врата, спасявай ме!
— Дочаках най-после да ме отворят, да се проветрят пантите ми, пак ли да се затворя? — отвърнала западната врата.
— Козичке, спасявай ме!
— Дочаках най-после сено! Как да го оставя?
— Вълчо, спасявай ме!
— За пръв път ми подхвърлиха кост — отговорил вълкът, — как да я оставя?
Извикала красавицата кобилата си.
— Спасявай ме, ти си ми вярна!
— Аз и с брат си не мога да се справя, остави ме на мира! — отговорила кобилата.
Така момъкът покорил красавицата от страната Нигозет и я повел към царя.
Когато пристигнали, красавицата казала:
— Няма да се явя пред царя, ако не ми приготвят голяма вана, цялата от мрамор, и не ми я напълнят с вряло мляко да се изкъпя.
Приготвили вана и я напълнили с вряло мляко.
— Нека дойде царят — рекла красавицата.
Царят дошъл.
— Благоволете пръв да се изкъпете — подканила го красавицата. Приближил се царят, надникнал във ваната, а красавицата го блъснала във врялото мляко и царят се сварил.