— Ето, вижте. — Монахът взе книгата в ръце и притихна.
Гамаш сложи очилата си за четене и се наведе. Брат Себастиен сочеше към първата дума на първата страница. Над нея имаше невма. Но точно там, където лежеше пръстът му, нямаше нищо друго освен точка.
— Това? — попита Гамаш и също посочи. — Тази точка?
— Тази точка — отвърна брат Себастиен. Лицето му излъчваше удивление, дори благоговение. — Това е тя. В ръцете си държа първата книга с грегориански песнопения. А това — той леко повдигна пръста си — е първата музикална нота. През дванайсети век по някакъв начин е попаднала във владение на Гилберт от Семпрингам — каза доминиканецът, сякаш говореше на книгата, а не на мъжете около себе си. — Може би като подарък, в знак на благодарност от Църквата за предаността му към Томас á Бекет. Но Гилберт не би могъл да знае колко е ценна. Никой по онова време не е знаел. Няма как да са знаели, че е единствена и неповторима. Или че някой ден ще стане такава.
— Но кое я прави толкова неповторима? — попита Гамаш.
— Ето тази точка. Която всъщност не е точка.
— А какво е? — На Гамаш му приличаше на точка. Рядко се бе чувствал толкова глупав, колкото се чувстваше, откакто пристигна в този манастир.
— Тя е ключът. — Двамата обърнаха поглед към младия portier, произнесъл тези думи. — Отправната точка.
— Вие сте знаели? — попита брат Себастиен.
— Отначало нямах представа — призна Люк. — Просто знаех, че псалмите тук са различни от всички, които бях чувал или: пял дотогава. Но не знаех причината. После брат Матю ми каза.
— Той знаеше ли, че тази книга е безценна? — попита доминиканецът.
— Не мисля, че я приемаше по този начин. Но знаеше, че е неповторима. Знаеше достатъчно за грегорианските псалми, за да е наясно, че в никоя друга, в цялата литература, във всички събрани колекции, няма такава точка. И знаеше какво означава.
— Какво означава? — попита Гамаш.
— Тази точка е музикалният Розетски камък — каза брат Себастиен, после се обърна към Люк. — Нарекохте я "ключ" и тя е точно това. Всички други грегориански песнопения са близки до тези. Все едно да стигнеш до манастира, но да не можеш да влезеш през вратата. Най-доброто, което ти остава да направиш, е да бродиш наоколо. Да си близо. Но никога вътре. Това — той кимна към страницата — е ключът за вратата, която води към вътрешността на песнопенията. Вътре в главите и гласовете на първите монаси. Така знаем как са звучали оригиналните псалми. Какво е истинското звучене на Божия глас.
— Но как? — попита Гамаш, опитвайки се да прикрие раздразнението си.
— Вие му кажете. — Брат Себастиен прикани младия гилбертинец. — Псалтирът е ваш.
Брат Люк се изчерви от гордост и погледна доминиканеца с обожание. Не само защото го включи в този разговор, но и защото се отнасяше с него като с равен.
— Това не е просто точка. — Брат Люк се обърна към Гамаш. — Ако откриете карта, на която е отбелязано къде е скрито съкровище, но няма отправна точка, тя е безполезна. Точката е нашият ориентир. Тя ни казва каква трябва да бъде първата нота.
Гамаш отново погледна към книгата, разтворена в ръцете на брат Себастиен.
— Но аз мислех, че това ни го казват невмите. — Той посочи към първата завъртулка над първата избледняла дума.
— Не — каза Люк. Излъчваше търпение. Като учител, роден да преподава любимия си предмет. — Те само указват, че трябва да повишим глас. Но откъде? Точката е в средата на буквата.
Значи гласът трябва да започне от средния регистър и да върви нагоре.
— Не е съвсем точно — каза Гамаш.
— Това е изкуство, не наука — отвърна брат Себастиен. — Възможно най-точно е до онова, което ни е нужно.
— Ако точката е толкова важна, защо не я слагат във всички сборници с песнопения? — попита детективът.
— Добър въпрос — призна брат Себастиен. — Ние смятаме, че това — той вдигна книгата — е било написано от монаси музиканти, но после са били направени копия. От преписвачи. Грамотни хора, които обаче не са оценили значението на точката. Може дори да са решили, че е някаква грешка, дефект.
— Значи са я махнали? — попита Гамаш и доминиканецът бавно кимна.
Векове наред търсене, почти свещена война, поколения монаси, посветили живота си да намерят книгата. И всичко това заради една липсваща точка и преписвачи, приели я за грешка.
— На пергамента, който намерихме върху тялото на приора, имаше точка — каза Гамаш.
Брат Себастиен погледна детектива с интерес.
— Забелязали сте?
— Забелязах я само защото бяхте сложили пръста си отгоре, сякаш се опитвахте да я скриете.