Брат Шарл не му завиждаше.
Монахът вдигна поглед и се сепна. Арман Гамаш стоеше точно до прага, от вътрешната страна. И докато брат Шарл го наблюдаваше, главният инспектор бавно затвори вратата.
— Намерихте ли нещо? — попита лекарят. Детективът го гледаше по начин, който не му харесваше.
— Намерих. Под възглавницата му.
Брат Шарл протегна ръка за шишенцето, но Гамаш не помръдна. Просто продължаваше да се взира в него и накрая монахът наведе глава, неспособен да понесе суровия поглед на детектива.
— Намерих и това. — Гамаш вдигна бележката и монахът посегна да я вземе, но главният инспектор я дръпна обратно. Брат Шарл я прочете, докато висеше в пространството помежду им, после срещна погледа на полицая.
Отвори уста, но не обели и дума. Лицето му пламна и той отново погледна към бележката в ръката на Гамаш.
Неговият почерк. Неговият подпис.
— Но аз не… — отново опита той, но лицето му пламна още повече.
Главен инспектор Гамаш свали бележката и се приближи до Бовоар. Сложи ръка върху шията на младия инспектор и напипа пулса му. Със заучени движения, както забеляза лекарят. Съвсем естествени за началник на отдел "Убийства". За да потърси доказателство за живот. Или смърт.
После Гамаш отново се обърна към лекаря.
— Ваш ли е почеркът? — Той кимна към бележката.
— Да, но…
— А подписът?
— Да, но…
— Вие ли дадохте тези хапчета на инспектор Бовоар?
Гамаш бръкна в джоба си и извади шишенцето с кърпичката си.
— Не. Не съм му давал никакви хапчета. Нека погледна… — Лекарят протегна ръка, но Гамаш отново дръпна шишенцето назад и монахът нямаше друг избор, освен да се наведе, за да види етикета.
Щом го прочете, той тръгна към шкафа с лекарствата и го отключи с ключ, който извади от джоба си.
— Държа оксиконтин в наличност, но само за най-спешни случаи. Обикновено не го предписвам на никого. Коварна дрога. Всичко е тук. Водя амбулаторен журнал, ако искате, можете да видите какво съм поръчвал, кога и какво съм предписвал. Нищо не липсва.
— Тези данни лесно могат да бъдат подправени.
Лекарят кимна и му подаде малко шишенце. Гамаш сложи очилата си и го огледа.
— Както виждате, господин главен инспектор, хапчетата са същите, но дозировката и доставчикът са различни. Аз не работя с големи дози, а лекарствата си поръчваме от медицински дистрибутор в Дръмондвил.
Гамаш свали очилата си.
— Как ще обясните бележката?
Двамата отново погледнаха бележката в ръката на детектива.
"Да се приемат при необходимост." И подписът на лекаря.
— Трябва да съм го написал за друг пациент, а някой го е намерил и го е оставил на вашия инспектор заедно с оксиконтина.
— Последно на кого сте предписвали лекарство?
Докторът отвори журнала си, но и двамата знаеха, че няма нужда. Случаят бе скорошен, а потенциалните пациенти в това затворено общество се брояха на пръсти. Брат Шарл почти със сигурност помнеше всичко и без помощта на записките си.
Но въпреки това ги отвори.
— Би трябвало да изискам съдебно разпореждане за достъп до медицинска информация — каза той, но и двамата знаеха, че няма да го направи. Така само щеше да отложи неизбежното, а това нямаше да е от полза за никого. Пък и монахът не желаеше да се сблъсква отново с онзи непоносимо суров поглед. — На абата. Отец Филип.
— Merci. — Гамаш отново се приближи до Бовоар и погледна лицето на спящия инспектор. След като го зави грижливо с одеялото, детективът тръгна към вратата. — Можете ли да ми кажете какво му предписахте?
— Слабо успокоително. След смъртта на приора абатът изгубил съня си. Но се нуждае от енергия, за да си върши работата през деня, затова се обърна към мен за помощ.
— Друг път предписвали ли сте му сънотворни?
— Не, никога.
— А на другите братя? Успокоителни? Сънотворни? Болкоуспокояващи?
— Случвало се е, но ги държа под наблюдение.
— Знаете ли дали абатът е използвал успокоителните?
Докторът поклати глава.
— Не, не знам. Съмнявам се. За него молитвата е за предпочитане пред медикаментите. За нас също. Но той искаше да има нещо подръка, за всеки случай. Написах тази бележка за него.
Арман Гамаш влезе в Светия храм, но спря до вратата. Седна на последната пейка, но не за молитва, а за да помисли.
Ако лекарят казваше истината, някой бе намерил бележката му и я бе използвал, за да остави у Бовоар впечатлението, че хапчетата са предписани от монаха лекар. Гамаш искаше да убеди себе си, че Бовоар не е знаел какво приема, но на етикета ясно пишеше "Оксиконтин".