Двамата се обърнаха и видяха Жан Ги, който стискаше облегалката на една от пейките и се взираше в тях. Бледото му лице лъщеше от пот.
— Нищо — отвърна Гамаш и изпъна раздърпаното си сако. — Лодката вече трябва да е тук. Събираме си багажа и тръгваме.
Гамаш слезе от олтара и се запъти към изхода. Тогава усети, че е сам. Обърна се.
Франкьор не беше помръднал. Нито пък Бовоар.
Гамаш бавно тръгна обратно по пътеката, без да изпуска от поглед Бовоар.
— Чу ли ме, Жан Ги? — попита. — Трябва да тръгваме.
— Инспектор Бовоар, струва ми се, се колебае — каза Франкьор и изпъна дрехите си.
— Вие ме отстранихте от работа — каза Бовоар. — Нямам нужда от лечение. Обещайте ми, че ако дойда с вас, няма да ме изпращате в клиника.
— Не мога да го направя — отвърна Гамаш и се вгледа в кървясалите очи на Жан Ги. — Имаш нужда от помощ.
— Не ме разсмивайте — каза Франкьор. — Нищо ви няма, инспекторе. Трябва ви само нормален началник, който да не се отнася с вас като с малко дете. Ако си мислите, че сега сте загазили, почакайте само да разбере за връзката ви с Ани.
Бовоар се обърна рязко към Франкьор. После обратно към Гамаш.
— Ние вече знаем за теб и Ани — каза главният инспектор, без да сваля поглед от Бовоар. — От месеци.
— Защо не казахте нищо тогава? — попита Франкьор. — Срамувате ли се? Надявахте се, че ще приключи бързо? Че дъщеря ви ще се вразуми? Може би затова иска да ви унижава, инспектор Бовоар. Може би затова ви е отстранил от работа и иска да ви изпрати в клиника. С един coup de grace[89] ще сложи край и на кариерата, и на любовта ви. Смятате ли, че момичето ще се омъжи за наркоман?
— Уважихме решението ви да не споделяте. — Гамаш не обърна внимание на Франкьор и продължи да говори само на Бовоар. — Знаехме, че ще ни кажете, когато се почувствате готови. Толкова се радваме. И за двама ви.
— Той не се радва — каза Франкьор. — Погледнете го. Изписано е на лицето му.
Гамаш пристъпи предпазливо напред, сякаш се приближаваше към плашлив елен.
— Да, Жан Ги, погледни ме. Разбрах за теб и Ани от букета люляк. Брахме цветята заедно, а ти й ги подари. Спомняш ли си?
Гласът му звучеше топло. И мило.
Гамаш протегна дясната си ръка към Бовоар. Ръка за помощ. Жан Ги забеляза лекото треперене на познатата длан.
— Върни се с мен — каза Гамаш.
В Светия храм се възцари пълна тишина.
— Той ви заряза да умрете на пода във фабриката — хладнокръвно продължи Франкьор. — Тръгна да спасява други и ви остави. Не ви обича. Дори не ви харесва. Иска да ви унижава. Иска да ви кастрира. Върнете му оръжието, Арман. И полицейската карта.
Но Гамаш не помръдна. Ръката му остана протегната към Бовоар. Погледът му беше впит в младия мъж.
— Главен комисар Франкьор е прочел здравното ти досие. Записите на разговорите ти с полицейския психолог — каза Гамаш. — Така е разбрал за връзките ти. Така е разбрал всичко за теб. Франкьор знае всичко, което си смятал за поверително, всичко, което си изрекъл пред психолога. И го използва, за да те манипулира.
— Ето че отново ви говори като на дете. Сякаш някой може да ви манипулира толкова лесно. Ако вие, Арман, не можете да му се доверите за оръжието, аз мога. — Франкьор разкопча собствения си кобур и пристъпи към Бовоар. — Вземете го, инспекторе. Знам, че не сте наркоман. И никога не сте били. Измъчвала ви е болка и сте имали нужда от лекарството. Разбирам ви.
Гамаш се обърна към Франкьор и с мъка потисна порива да извади пистолета от кобура на колана си и да довърши започнатото.
Вдишай дълбоко, каза си. Издишай дълбоко.
Когато се увери, че опасността е преминала, отново се обърна към Бовоар.
— Трябва да избереш.
Бовоар отмести поглед от Гамаш към Франкьор. И двамата стояха с протегнати към него ръце. Единият предлагаше лек тремор, а другият — пистолет.
— Ще ме изпратите ли в клиника?
Гамаш остана загледан в него за момент. Сетне кимна.
Последва безкрайно дълго мълчание. Накрая Бовоар го наруши. Но не с дума, а с действие. Направи крачка встрани от Гамаш.
Арман Гамаш стоеше на брега и наблюдаваше как хидропланът напуска пристана с Франкьор, брат Люк и Бовоар на борда.
— Ще се вразуми — приближи се до него доминиканецът.
Гамаш не каза нищо. Просто стоеше и гледаше как хидропланът подскача над вълните. После се обърна към събеседника си.
— Предполагам, че и вие се каните да тръгвате — каза Гамаш.
— Не бързам.
— Нима? Не бързате да отнесете Псалтира в Рим? Нали затова дойдохте?
— Така е, но напоследък доста размишлявам по въпроса. Псалтирът е много стар. И може би твърде крехък да пътува. Ще си помисля много хубаво, преди да направя каквото и да било. Може дори да се помоля за него. Решението може да отнеме известно време. А по църковните стандарти "известно време" може всъщност да се окаже цяла вечност.
89
Буквално фразата се превежда като „убийство от милосърдие“; съкрушителен удар (фр. ез.). — б. пр.