— Не се бавете много — каза Гамаш. — Неприятно ми е да ви го припомням, но основите се рушат.
— Да, колкото до основите, разговарях с главата на Конгрегацията за доктрината на вярата. Той остана впечатлен от упоритото желание на абата да съхрани обетите за мълчание и смирение. Дори под напора на външни обстоятелства, в това число и вероятността манастирът да се срути.
Гамаш кимна.
— Твърда ръка на щурвала.
— Същите думи използва и Светият отец. И той се впечатли.
Гамаш вдигна вежди.
— И то до такава степен, че Ватиканът обмисля да плати възстановяването на "Сен Жилбер". Веднъж вече изгубихме гилбертинците. Би било жалко да ги изгубим отново.
Гамаш се усмихна и кимна. Отец Филип бе получил своето чудо.
— Когато ме помолихте да изпея новия псалм на брат Матю, знаехте ли, че брат Люк е убиецът? — попита доминиканецът. — Или се изненадахте?
— Подозирах, че може да е той, но не бях сигурен.
— Защо подозирахте точно него?
— От една страна, убийството е извършено след утринната молитва. Когато наблюдавах къде отиват всички след службата, забелязах, че единствено брат Люк остава сам. Никой не го придружава до портиерната. Никой не тръгва по онзи коридор. Единствено брат Люк би могъл да отиде незабелязано в градината, защото всички останали работят в групи.
— С изключение на абата.
— Така е. Известно време подозирах и него. Честно казано, подозирах всички почти до самия край. Осъзнах, че макар отец Филип да не се призна за виновен, той не свали категорично вината от себе си. Излъга, въпреки че лъжата му беше прозрачна. Каза, че слязъл в подземието да провери геотермалната система. Искаше да знаем, че е бил сам.
— Но той трябва да е бил наясно, че така влиза в списъка на заподозрените — каза брат Себастиен.
— Точно такова е било желанието му. Осъзнавал е, че някой от неговите монаси е извършил престъплението, и до известна степен се е чувствал отговорен. Ето защо се постара да постави името си в списъка на заподозрените. Това обаче още повече наклони везните към брат Люк.
— Защо?
Хидропланът вече едва докосваше вълните, готов да излети. Гамаш говореше на монаха, но не откъсваше очи от малкия самолет.
— Абатът се чудеше как е могъл да не усети нищо. Как е могъл да не го предвиди. От самото начало отец Филип ме впечатли със своята необичайна наблюдателност. Почти нищо не му убягваше. Така че и аз започнах да си задавам същия въпрос. Как е могъл абатът да не забележи? И видях два възможни отговора. Че нищо не му е убягнало, защото той самият е убиецът. Или че не е забелязал нищо просто защото убиецът е единственият монах, когото абатът все още не познава добре. Най-новият сред тях. Който по свой избор прекарва цялото си време в портиерната. Никой не го познава. Дори и приорът, както се оказа.
Самолетът набираше височина. Мъглата я нямаше и Гамаш закри очите си от яркото слънце.
— Ecce homo — каза брат Себастиен и погледна инспектора. После отмести поглед към манастира. Абатът бе оставил портата отворена и вървеше към тях.
— Отец Филип изслуша изповедта на брат Люк — каза доминиканецът.
— И с това свърши повече работа от мен. — Гамаш хвърли поглед към монаха, преди отново да вдигне очи към небето.
— Подозирам, че брат Люк ще ви разкаже всичко. Това ще е част от покаянието му. Плюс "Аве Мария" до края на живота.
— И така ще изкупи вината си? Ще заслужи опрощение?
— Надявам се. — Доминиканецът внимателно се вгледа в главния инспектор. — Поехте риск, когато ме помолихте да изпея творението на приора. Ами ако брат Люк си бе замълчал?
Гамаш кимна.
— Така е, рискувах. Но ми трябваше бързо решение. Надявах се, че щом е бил готов да убие само като го види на хартия, няма как да не реагира бурно, ако го чуе изпято в Светия храм.
— И все пак, ако Люк не бе реагирал? Ако не се бе издал? Какво щяхте да правите?
Гамаш се обърна и го погледна в очите.
— Мисля, че знаете.
— Щяхте да тръгнете с вашия инспектор? За да го изпратите на лечение? И да ни оставите тук с убиеца?
— Щеше да се наложи да се върна, но да — щях да тръгна с Бовоар.
Двамата се загледаха в самолета.
— Готов сте на всичко, за да спасите живота му, нали?
Гамаш не отговори. Доминиканецът се обърна и тръгна към манастира.