Жан Ги Бовоар погледна през прозорчето към блестящата повърхност на езерото.
— Ето — Франкьор подхвърли нещо към Бовоар. — Вземете.
Бовоар размаха ръце, улови шишенцето е хапчета и го притисна между дланите си.
— Merci. — Той ловко отвинти капачето и взе две таблетки. После облегна глава на хладния прозорец. Самолетът направи вираж и пое към манастир "Сен Жилбер".
Жан Ги погледна надолу. Неколцина монаси беряха боровинки зад стените. Той осъзна, че не е взел от шоколадовите плодчета, за да занесе на Ани. Но изпита болезненото усещане, че това вече нямаше значение.
Видя и монасите, наведени в градината. И един монах при кокошките. Порода "Шантиклер". Спасени от изчезване. Също като гилбертинците. И техните псалми.
Видя и Гамаш на брега. Гледаше нагоре. До него стоеше абатът, а доминиканецът се отдалечаваше.
Бовоар усети, че хапчетата започват да действат. Болката най-сетне отстъпваше, дупката в него се затваряше. Той въздъхна с облекчение. И внезапно разбра защо Гилберт от Семпрингам бе избрал този неповторим модел за робите на монасите. Дълго черно расо с бяла качулка.
Гледани отгоре — от Рая или от самолет — гилбертинците приличаха на кръстове. На живи кръстове.
Но имаше още нещо, което Бог — а сега и Бовоар — можеше да види.
Манастирът Saint-Gilbert-Entre-les-Loups нямаше форма на кръст. На хартия отец Клеман го бе нарисувал като разпятие, но това бе поредната лъжа на средновековния архитект.
Абатството всъщност имаше формата на невма. На разперени крила.
Сякаш манастир Saint-Gilbert-Entre-les-Loups бе готов да полети.
В този момент главен инспектор Гамаш погледна нагоре. А Бовоар извърна глава.
Гамаш проследи самолета с поглед, докато се изгуби в далечината, после се обърна към абата.
— Знам колко ужасно е било това за вас.
— За всички ни — съгласи се абатът. — Надявам се, че получихме добър урок.
Гамаш замълча за момент.
— И какъв е урокът?
Абатът се замисли.
— Знаете ли защо се наричаме Saint-Gilbert-Entre-les-Loups? Защо символът ни са два преплетени вълка?
Гамаш поклати глава.
— Реших, че има някаква връзка с пристигането на първите монаси. Че символизира опитомяването на дивата пустош или сприятеляването с нея. Нещо такова.
— Прав сте, датира от времето, когато отец Клеман и останалите монаси дошли тук — каза абатът. — Един от монтанаите[90] им разказал историята.
— Индианска история? — попита Гамаш, изненадан, че гилбертинците са били вдъхновени от нещо, което за тях е езичество.
— Отец Клеман го описва в дневниците си. Един от старейшините на племето споделил с него, че когато бил малък, дядо му отишъл при него и му казал, че в него се борели два вълка. Единият бил сив, а другият — черен. Сивият искал дядо му да бъде смел, търпелив и добър. Другият, черният, искал дядо му да бъде страховит и жесток. Това разстроило момчето и то размишлявало няколко дни, а после отишло при дядо си и го попитало: "Дядо, кой от вълците ще спечели?".
Абатът леко се усмихна и се вгледа в главния инспектор.
— Знаете ли какво отговорил дядо му?
Гамаш поклати глава. Лицето на детектива излъчваше такава печал, че сърцето на абата се сви.
— Онзи, който храня — каза отец Филип.
Гамаш обърна глава и погледна към манастира, който щеше да бъде укрепен и векове наред щеше да е тук за поколения монаси. Saint-Gilbert-Entre-les-Loups. Бе разбрал думите погрешно. Свети Гилберт сред вълците, но не застрашен от тях, а помежду им. На мястото на вечния избор.
Абатът забеляза оръжието на колана му и мрачното му изражение.
— Искате ли да се изповядате?
Главният инспектор погледна към небето и усети северния вятър върху лицето си. Мор някакъв ни стига.
Стори му се, че някъде в далечината продължаваше да се чува самолетен двигател. После и това утихна. И той се сля с абсолютната тишина.
— Още не, mon père.
90
Северноамериканско индианско племе, обитавало Северозападните територии на Канада. Известни още като наскапи или ину. — б. пр.