Кърт Вонегът
Красиви къщи
Познавахме се със семейство Маклилан — Грейс и Джордж, от около две години. Те бяха първите съседи, които ни посетиха за „Добре дошли“ в селището.
Очаквах първият ни разговор да запъне след дежурните любезности, но не стана така. Грейс, с нейните умни и пъргави като на лястовица очи, намираше теми за разговор, който можеше да води с часове.
— Знаете ли — възбудено каза тя, — дневната ви може да стане направо мечта! Нали, Джордж? Не би ли се заел?
— Може — отвърна съпругът й. — Ще стане хубава. Добре.
— Просто изстържете боядисаната дървения — започна Грейс с присвити очи. — Облицовайте с естествено дърво. После малко байц… Тапицирайте дивана в ярко червено. Като червило, нали разбирате?
— Червено ли? — попита жена ми Ан.
— Червено! Не се плашете от цветовете!
— Ще се опитам — отвърна съпругата ми.
— Скрийте цялата стена с тези грозни малки прозорчета зад тъмнозелени завеси. Представяте ли си? Ще прилича на онази дневна от февруарския брой на „Твоят дом и градина“. Сигурно го помните.
— Изглежда съм го пропуснала — рече съпругата ми.
Вече преваляше август.
— Дали не беше в „Красота за дома“, а, Джордж?
— Не мога да си спомня — отвърна Джордж.
— Ще го потърся в моята документация. — Грейс стана неочаквано и без да я канят, започна да шари из къщата.
Влизаше от стая в стая, нарочваше по някоя мебел за Армията на спасението, откриваше фалшиви антики, прегази големия — от стена до стена — килим, който бяхме поръчали най-напред и безапелационно отсече:
— Започнете с килима и вържете всичко останало около него. Той ще подскаже облика на целия долен етаж, ако се заемете.
— Хм — рече Ан.
— Надявам се, че сте чела „Основни грешки при килимите“ в юнския брой на „Красота за дома“.
— Да, разбира се — отвърна Ан.
— Чудесно. Значи няма нужда да ви казвам какви грешки стават, когато обзавеждането не се започне от килима. Джордж… А, той е още долу.
Мярнах Джордж на дивана в дневната, унесен в собствените си мисли.
Последвах Грейс и се опитах да сменя темата.
— Всъщност, вие сте ни съседи откъм север, нали така? А кой е от южната страна?
Грейс вдигна ръце от изненада.
— Не сте се запознали с тях… със семейство Дженкинс?! Джордж — провикна се тя, — интересуват се от семейство Дженкинс.
От интонацията й се досетих, че южните ни съседи са някакви симпатични отрепки.
— Грейс, все пак хората са свестни — отвърна Джордж.
— Ух, Джордж — рече Грейс. — Нали ги знаеш Дженкинс. Симпатични са, но… — тя поклати глава и се разсмя.
— Но какво? — попитах аз.
Дали пък не са нудисти, наркомани или анархисти? Може би отглеждат хамстери?
— Дошли са тук в 1945 година — започна Грейс — веднага си купили два красиви стола „Баухаус“ и… — тя двигна рамене и млъкна.
— И какво? — настоях аз.
Сигурно са ги поляли с мастило? Или са открили ролка от хилядарки в някой кух крак?
— И това е всичко… — продължи Грейс. — Спряли до там.
— Как така? — попита Ан.
— Не разбирате ли? Започват толкова красиво с тези столове и после край. До никъде.
— О, разбирам — рече бавно Ан, — всяко чудо за три дни. Това било значи.
— Не ги е срам! — казах аз.
Грейс не ме чу. Тя сновеше между дневната и трапезарията и всеки път, когато влизаше или излизаше от дневната, на едно и също място правеше скок. Отидох на въпросното място и няколко пъти подскочих, за да видя подът ли поддава или какво.
Тя се появи и ме погледна, изненадана.
— О!
— Сбърках ли нещо? — попитах аз.
— Просто не очаквах да ви видя тук.
— Съжалявам.
— Тук трябва да има стара обущарска масичка, нали разбирате.
Отстъпих встрани и гледах смутено как тя се навежда над несъществуващия обущарски тезгях. Мисля, че тогава за първи път Грейс ме изплаши и смеха ми пресекна.
— С едно, две отворени чекмеджета, в които да расте брашлян. Шик, нали? — тя пристъпяше около него, като внимаваше да не си удари краката и после тръгна нагоре. — Не възразявате да обиколя и там, може ли? — попита тя весело.
— Разбира се, вървете — каза Ан.
Джордж беше станал от дивана. За минута се загледа нагоре по стълбата, после вдигна празната си чаша.
— Ще позволите ли още малко?
— Извинявай, Джордж. Съвсем те забравихме. Разбира се, налей си. Бутилките са в трапезарията.
Той отиде право там и си наля солидна доза уиски.
— Плочките в банята въобще не подхождат на кърпите — обади се от горе Грейс.
Ан, която вървеше по дирите й като домашна прислужница, намусено се съгласи.
— Разбира се.
Джордж вдигна чашата, смигна и я пресуши.