Кантонерката представляваше старомодно дъбово чудовище и от пъшкане и бутане не успях да обърна особено внимание на къщата, докато най-сетне не оставихме товара в антрето.
Първото нещо, което забелязах, бяха две разпадащи се кантонерки за папки, които се мъдреха наблизо, без да са разкрасени с тапети или шеллак. Погледнах в дневната. Ан седеше на канапето със странна усмивка на лицето си. Оголените пружини на дивана стигаха до самия под. Светлината идваше главно от една единствена крушка в прашасал полилей с шест фасонги. От нея висеше кърпена с изолирбанд жица, която стигаше до ютията на гладачната дъска в средата на стаята.
На пода имаше само едно малко килимче, от тези, които обикновено се слагат в баните, а паркетът бе напълно занемарен. Навсякъде се стелеше прах, висяха паяжини. През прозорците едва се виждаше. Единствено на масата за кафе имаше някакъв ред. На нея лежаха разтворени десетки дебели и лъскави мебелни списания.
Джордж изглеждаше нервен и по-затворен от всякога. Предположих, че се притеснява от нашето присъствие. След като ни наля питиетата, той седна и потъна в мълчание.
За разлика от него, Грейс беше възбудена до крайност и поне на вид изпълнена с неудържима гордост. Сядаше, ставаше и пак сядаше безброй пъти в минута — като че танцуваше из стаята, описвайки ни как точно ще я премебелира. Опипваше с пръсти въображаемите материи, изтягаше се в плетения стол, който някой ден щеше да има, протягаше широко ръце, за да ни покаже дължината на дъбовия музикален шкаф с телевизор, радио, грамофон…
Тя плесна с ръце и затвори очи.
— Представяте ли си го? А?
— Просто прелест! — каза Ан.
— Всяка вечер ще посрещам Джордж с поднос студено мартини в кристална чаша. И с музика от грамофона. — Грейс приклекна пред мястото, където щеше да е шкафът, избра една плоча от нищото, сложи я на въображаемия диск, натисна несъществуващото копче и се отпусна в плетения стол. За мое голямо учудване тя почна да се люшка в такт с въображаемата музика.
След известно време и Джордж като че ли се разтревожи.
— Грейс! Ти заспиваш — опитваше се да звучи безгрижно, но личеше, че е сериозно притеснен.
Грейс поклати глава и лениво отвори очи.
— Не заспивам, а слушам.
— Стаята безспорно ще е чудесна — каза Ан, поглеждайки ме разтревожена.
Грейс скочи, заредена с нова енергия.
— А столовата! — тя нетърпеливо измъкна едно списание и почна да го прелиства. — Чакай, къде се дяна? Не, не това.
Тя остави списанието.
— Да, разбира се, снощи изрязох статията и я сложих в папката. Сещаш ли се, Джордж? Стъклената маса с поставките за цветя отдолу?
— А-ха.
— Точно за столовата — рече щастлива Грейс. — Поглеждаш през стъклото, а отдолу… мушкато, бегонии… Каквото ти хрумне!
Тя се запъти към кантонерките:
— Трябва да ги видите като ги боядисаме.
Ние с Ан я последвахме любезно и следяхме с очи как докосва с пръст стените на чекмеджетата, натъпкани с мостри на тапети, платове, бояджийски проби и листове от списания. Вече беше напълнила двете кантонерки и се канеше да се прехвърли на третата, която бях донесъл. Чекмеджетата имаха етикети — „Дневна“, „Кухня“, „Столова“ и т.н.
— Истинска документация — рекох аз на Джордж, който точно минаваше, държейки подноса с питиетата в ръка.
Той ме погледна втренчено сякаш се опитваше да разбере дали го майтапя или не.
— Така е — рече най-сетне той. — Има дори раздел за работилница, която иска да спретнем в мазето.
Той въздъхна и добави:
— Някой ден.
Грейс показа парче прозрачна синя материя.
— Това е платът на кухненските завеси за мивката и миялната машина. Водоустойчива е и лесно се пере.
— Чудесна е — каза Ан. — Имаш миялна машина. Така ли?
— М-м? — усмихна се замечтано Грейс. — Не, но знам точно кой модел искам. Вече сме го решили, нали, Джордж?
— Да, скъпа.
— Някой ден… — рече Грейс щастлива, с ръце върху изрезките от списанията.
— Някой ден… — повтори Джордж.
Както вече казах, минаха две години, откакто се запознахме със семейство Маклилан. Ан с много грижа и любов измисли безобидни начини Грейс с нейните списания да не прекарва цялото си време у нас. Създадохме си обаче приятелски навик един, два пъти в месеца да ходим у тях за по чашка.
Харесваше ми Джордж. Той ставаше приказлив и дружелюбен, когато се убедеше, че няма да закачаме жена му на тема обзавеждане, нещо, което повечето съседи с удоволствие правеха. Той обожаваше Грейс и не взимаше на сериозно нейните занимания, както беше проличало още на първата ни среща. Притесняваше се само, когато не познаваше хората, пред които съпругата му изнася коронното си представление. Сред приятелите не правеше нищо, което би я обезкуражило и убило нейните мечти.