— Щом наистина тръгвате, тогава довиждане — обади се Грейс от фотьойла. — Не знам как да ви се отблагодаря.
— От години не се бях забавлявала толкова — отвърна Ан. Тя огледа гордо стаята, приближи се до масичката и побутна оттук оттам розите. — Единствено ме притесни цвета на калъфа и на завесите. Ти как ги намираш?
— Значи и ти си го забелязала, а, Ан? Дори нямаше да го спомена. Би било глупаво такава дреболия да ми развали радостта. — Тя леко се намръщи.
Ан беше съкрушена.
— О, мила, дано да не си се разстроила.
— Не, разбира се, че не съм — каза Грейс. — Не ми е ясно защо се е получило така, но това няма никакво значение.
— Добре, ще ти обясня — рече Ан.
— Предполагам от нещо във въздуха.
— Във въздуха ли? — попита Ан.
— Как иначе? Този плат е пазил цвета си непроменен с години и после изведнъж за няколко седмици избелява.
Джордж влезе със запотен леден шейкър.
— Ще останете за по едно бързо питие, нали?
Ние с Ан взехме чашите нетърпеливо, изпълнени с благодарност.
— Скъпа, днес дойде новият брой на „Красота за дома“ — каза Джордж.
Грейс едва повдигна рамене.
— Прочетеш ли един брой, все едно си изчел всичките. — Тя вдигна чашата си. — Желая ви щастие, скъпи мои, и много благодаря за розите.