Annotation
Деветнайсетгодишната Джулия Каръл изчезва безследно и това съсипва семейството ѝ. Родителите ѝ се развеждат, а сестрите ѝ спират да си говорят.
Сега, четвърт век по-късно, изчезва друго момиче, а съпругът на Клеър — най-малката дъщеря на семейство Каръл — е убит по време на нелеп инцидент.
Клеър е убедена, че двата случая са свързани, но единственият човек, към когото може да се обърне за помощ, е Лидия — сестрата, която не е виждала от 20 години.
Какво е общото между изчезването на една тийнейджърка и убийството на мъж на средна възраст?
Двете сестри решават да потърсят отговор в миналото. И когато се заравят в него, попадат на тайни. Тайни, които са разрушили семейството им… и неочакван шанс за изкупление и отмъщение.
Красиви момичета е завладяващ и смразяващ психотрилър, в който изразът „нещата не са такива, каквито изглеждат“ добива нови измерения. През октомври 2015 романът е обявен от Амазон за „книга на месеца“, а Лий Чайлд го харесва толкова много, че го нарича „книга на годината“.
Карин Слотър
I
Първа глава
Втора глава
II
Трета глава
Четвърта глава
III
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
IV
Десета глава
Единайсета глава
V
Дванайсета глава
Тринайсета глава
Четиринайсета глава
VI
Петнайсета глава
Шестнайсета глава
Седемнайсета глава
Осемнайсета глава
Деветнайсета глава
Двайсета глава
Двайсет и първа глава
Двайсет и втора глава
Двайсет и трета глава
Двайсет и четвърта глава
VII
За автора
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
Карин Слотър
Красиви момичета
Изключително красивата жена е източник на ужас. Карл Густав Юнг
I
Първия път, когато изчезна, майка ти ме предупреди, че ще е много по-лошо да разберем какво се е случило с теб, отколкото да останем в неведение. Постоянно спорехме за това, защото споровете бяха единственото, което ни крепеше.
— Подробностите около случилото се няма да те накарат да се почувстваш по-добре — предупреждаваше ме тя. — Подробностите ще те сломят.
Бях човек на науката. Нуждаех се от факти. Независимо дали го желаех, или не, умът ми постоянно си създаваше хипотези. Отвлечена. Изнасилена. Осквернена.
Разбунтувала се.
Такава беше теорията на шерифа или по-скоро оправданието му, когато искахме отговори, които той не можеше да ни даде. Майка ти и аз винаги сме се радвали тайно, че си толкова своеволна и пламенно отстояваш принципите си. След като изчезна, осъзнахме, че това са качества, които определят младите мъже като умни и амбициозни, а младите жени като проблемни.
— Момичетата постоянно бягат. — Шерифът свиваше рамене, все едно ти беше кое да е момиче, все едно щеше да мине седмица, месец, може би дори година — и просто щеше да се върнеш при нас с вяло извинение, че си заминала с някое момче или си поела на презокеанско пътешествие с някоя приятелка.
Ти беше на деветнайсет. Според закона вече не ни принадлежеше. Можеше сама да се оправяш. Светът беше твой.
Въпреки това те издирвахме. Непрестанно се обаждахме в болници, в полицейски участъци и в приюти за бездомни. Разлепяхме флаери. Обикаляхме къщи. Говорехме с приятелите ти. Проверявахме изоставени сгради и изгорели постройки в западналата част на града. Наехме частен детектив, който ни костваше половината ни спестявания, и екстрасенс, който прибра почти цялата останала половина. Обърнахме се към медиите, но те изгубиха интерес, щом осъзнаха, че няма да излезе нищо пикантно от цялата работа.
Ето какво знаехме: била си в някакъв бар. Не си пила повече от обикновено. Казала си на приятелите си, че не се чувстваш добре и че ще се прибереш у дома. Това е последният път, в който някой те е виждал.
През годините имаше много фалшиви признания. Редица садисти се възползваха от мистерията около изчезването ти. Предоставяха информация, която не можеше да бъде потвърдена, и улики, които нямаше как да бъдат проследени. Поне си признаваха, когато биваха хващани в крачка. Екстрасенсите непрекъснато ме обвиняваха, че не търся достатъчно усърдно.