Отпусках си точно определено време, през което оставях спомените да идват и да си отиват. Два часа. Не повече. Не по-малко. Изтечаха ли, внимателно прибирах снимките обратно в кутията, затварях капака и ги качвах на рафта за следващата година.
После, както винаги, тръгвах към кабинета на шерифа. Той спря да отговаря на обажданията ми преди доста време. Можех да видя ужаса в очите му, щом ме зърнеше през стъклената преграда.
Аз съм неговият кошмар. Аз съм неговият провал. Аз съм неговият жалък трън в задника, който няма да приеме, че дъщеря му просто си е тръгнала.
На първия рожден ден без теб отидох при шерифа и спокойно го помолих да ми даде да прочета всички материали по случая ти. Отказа. Заплаших, че ще се обадя във вестника. Той ми рече да го сторя. Отправих се към платения телефон във фоайето. Пуснах двайсет и пет цента. Шерифът дойде при мен, затръшна слушалката и ми каза да го последвам в кабинета му.
Разигравахме този театър в стил Кабуки6 година подир година, докато накрая, тази година, той се даде без бой. Един от заместниците му ме заведе в малка стая за разпити, където бяха пръснати екземпляри от всички материали по случая ти. Човекът ми предложи чаша вода, но аз му посочих кутията с обяда и термоса си и му казах, че съм си добре.
На полицейския доклад му липсва последователност. Досието ти няма начало, среда и край. Представлява поредица от показания на свидетели (имената на повечето са размазани), писани на ръка бележки на детективи, използвали език, който все още ми е трудно да овладея, признания, които са доказано фалшиви, и други, за които се предполага, че са фалшиви (и отново размазани), показания, доказано достоверни (всеки лъже в някаква степен, когато бъде изправен пред полицията), както и бележки от разпити, придружени с нищожен списък от заподозрени (да, имената им също са размазани).
Някой е залепил с помощта на тиксо два различни вида карти — едната на центъра на града, другата на кампуса7, — за да могат да бъдат проследени последните ти известни местонахождения.
Има и снимки: на стаята ти в общежитието, от която липсват любимите ти дрехи, на тоалетните ти принадлежности, тях също ги няма, на изоставените ти учебници, на недовършените ти реферати, на липсващия велосипед (макар че той беше намерен по-късно).
Първият лист в досието ти е същият, който видях на първия рожден ден без теб, после на втория, на третия и сега на четвъртия.
СЛУЧАЯТ Е ВИСЯЩ ДО СЪБИРАНЕ НА НОВИ ДУКАЗАТЕЛСТВА.
Майки ти би използвала червен химикал, за да поправи думата ДОКАЗАТЕЛСТВА, но аз изпитвам перверзно удоволствие от факта, че още от първата страница грешат.
Ето какво беше времето в понеделник, 4 март 1991-ва:
Максимална температура — 10 градуса по Целзий. Минимална — 3. Небето беше безоблачно. Нямаше превалявания. Точка на оросяване — 1 градус. Вятърът духаше от северозапад със скорост двайсет и пет километра в час. Продължителността на деня бе дванайсет часа и двайсет и три минути.
Ето някои от новините на седмицата:
Започна делото за убийство срещу Памела Смарт.
Родни Кинг беше пребит от представители на лосанджелиската полиция.
Самолет на „Юнайтед Еърлайнс“ падна близо до Колорадо Спрингс.
Президентът Буш обяви, че войната в Ирак е приключила.
Ти изчезна.
Ето ги причините, поради които шерифът смяташе, че си ни напуснала:
Била си ни ядосана, че не сме ти позволили да живееш извън кампуса.
Била си бясна, че не сме ти разрешили да шофираш до Атланта, за да отидеш на концерт.
Скарала си се със сестра си за сламената шапка.
Престанала си да говориш с баба си, защото ти е казала, че си наддала.
Шерифът няма деца. Той не проумява, че подобни разгорещени емоции са породени от деветнайсетгодишната ти възраст. Тези неразбирателства бяха толкова малки бури в нашата семейна екосистема, та в началото на разследването не сметнахме за необходимо изобщо да ги споменаваме.
Според него по този начин се опитвахме да скрием нещо.
Честно казано, ти не беше непозната за полицията. Вече те бяха арестували два пъти. Първия път бе заловена в лаборатория в университета, където си протестирала срещу изследванията на генномодифицирани организми. Втория път беше хваната да пушиш трева зад „Укстри“, музикалния магазин, в който работеше приятелката ти Сали.