Клеър нямаше представа колко време бе необходимо, за да се отвори един сейф.
— Поне половин час.
— И после?
— Върни се на седемдесет и пети път. Ще ти се обадя по телефона да ти кажа какво да правиш. — Клеър бе запомнила инструкциите на Пол. — Внимавай. Районът не е безопасен, особено за човек с тѐсла.
— На паркинга на банката ще има охранител. — Хелън докосна дъщеря си по бузата. Ръката ѝ леко трепереше. — Когато всичко това приключи, ще вечеряме заедно. С питиета — много питиета.
— Добре.
Клеър провери колко е часът, да не гледа как майка ѝ се отдалечава. Адам Куин бе казал, че презентацията е първото му задължение за деня. Офисът отваряше в девет, което означаваше, че разполага с половин час, за да мине десет пресечки.
Прибра бърнърфона в задния си джоб. Преметна дамската си чанта през рамо. Допи кафето, докато вървеше към тоалетната. Външният ѝ вид не се бе променил особено, откакто зърна отражението си в огледалото зад Фред Нолан. Косата ѝ беше сплескана отзад. Дрехите ѝ бяха раздърпани. Вероятно миришеше на пот от бягането през града.
Раната на бузата все още я болеше. Синината под окото ѝ бе започнала да чернее. Докосна с пръсти кожата си. Пол беше ударил и Лидия. Челото ѝ кървеше. Едното ѝ око бе подуто и полузатворено. Определено ѝ беше сторил и други неща, които я бяха накарали да се предаде, да повярва, че независимо от действията на Клеър вече е мъртва.
— Не си мъртва, Лидия. — Изрече думите на глас както заради себе си, така и заради сестра си. — Няма да те изоставя.
Пусна чешмата. Не можеше да отиде при Адам Куин в това състояние. Ако партньорът на съпруга ѝ наистина нямаше представа в какво е замесен той, навярно щеше да ѝ помогне, само да не приличаше на бездомница. Изми си лицето, после бързо си взе курвенски душ. Бельото, което Хелън ѝ бе донесла, ѝ стигаше до пъпа, но нямаше право да се оплаква.
Зализа косата си назад, след което прокара пръсти през нея, за да изсъхне. В чантата си намери гримове. Фон дьо тен. Коректор за лице. Сенки за очи. Руж. Пудра. Спирала. Очна линия. Потръпна, когато потупа с върха на пръста мястото около синината. Болката си струваше, защото имаше чувството, че бавно започва да се осъзнава.
Сънят в продължение на час и половина бе помогнал повече от коректора за лице за деветдесет долара. Усети как мозъкът ѝ се пробужда отново. Спомни си въпроса, който препоръча на Нолан да си зададе: Защо му е на Пол да се размотава наоколо?
Искаше флашката. Клеър не беше толкова нарцистична, та да смята, че се навърта заради нея. Той умееше да оцелява. Рискуваше безопасността си, за да си върне USB драйва, и казваше на съпругата си нещата, които мислеше, че тя иска да чуе, понеже да я залъгва беше най-добрият начин да го получи.
Любовните признания бяха морковът. Лидия беше тоягата.
Нолан си въобразяваше, че Пол му предлага доказателство за самоличността на маскирания, но Клеър знаеше, че съпругът ѝ няма да предостави на ФБР улики срещу себе си. Тогава? Каква информация можеше да е качена на флашката, която бе толкова важна за него, че да рискува свободата си?
— Списъкът с клиентите му — каза на отражението си Клеър. Това беше единственото, в което имаше логика. Вчера по телефона Пол ѝ заяви, че е влязъл в семейния бизнес, защото се нуждаел от средства за обучението си. Като се оставеше настрана, че бе завършил преди доста години, какви пари бяха готови да плащат хората, за да гледат тези филми? И колко точно имена съдържаше списъкът?
Видеоколекцията на Джералд Скот датираше поне от двайсет и четири години. Имаше най-малко сто касети в гаража. Оборудването, наредено на металните рафтове, предполагаше различни видове възпроизвеждане. Флопита за фотографии. DVD-та за филми. Компютър „Мак“, с който да качва обработените видеа в интернет. Трябваше да съществува и международен елемент. Пол бе водил Клеър в Германия и Холандия повече пъти, отколкото можеше да преброи. Казваше ѝ, че през деня ходи на конференции, но нямаше как да знае как точно запълва времето си.
Пол едва ли беше единственият в бизнеса, ала доколкото го познаваше, трябва да бе най-добрият. Вероятно беше предоставил концепцията си на други мъже в различни части на света, един вид франчайзинг68. Със сигурност искаше фантастични пари. И контролираше всяка брънка от пазара.
Докато притежаваше свой списък с клиенти, можеше да ръководи бизнеса от всяка точка на планетата.